стара планина

Home/Tag: стара планина

Връх Русалка (Марагидик)

Връх Русалка или както е по известен Марагидик притежава неизмерима притегателна сила с изящно изваян връх. Гледан от град Априлци той пленява очите с островръхата си чука, а притвориш ли ги крилата на въображението неусетно те пренасят в света на легендите и преданията, където на връх Русалка е отредено най-лично мято. Върхът е висок 1889м.

Връх Ботев

Априлци се намира в подножието на връх Ботев,  който е  е най-високия  връх в Стара планина 2376 метра.
Връх Ботев е изграден е от навлечени на север средногорски гранити и гнайси върху по-неустойчиви кредни и старотерциернии седиментни скали. По периферията на гранитния навлак са се оформили отвесни стени. От тези откоси се стичат много водопади, като най-известния е Райското пръскало. Той е най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, с височина 124,5 м. На източния склон на масива на Ботев има два малки циркуса и снежници – следи от кватернерно заледяване.

Планински рай

Легенда за Марагидик

Легенда за Марагидик - друга

Когато Марко Кралевити за пръв път стъпил на най-високия връх на Хемус и отпралил взор на север, бил смаян от това, което видял. Просторни гори опасвали планината, а бистри реки разсичали каменната й гръд и бързали надолу към красива котловина.
Харесал Марко тоя чуден край, затова казал на сестра си Мара: "Ето тук ние с тебе ще създадем свое имение". Войните заедно с Крали Марко и сестра му запретнали ръкави, разчистили планинските поляни, като едни превърнали в ливади, а други в ниви и ги засял и с едра пшеница.
Родила се богата реколта. Ожънали пшеницата. Част от нея овършали и златното зърно насипали в голям амбар, а другата направили на кръстци и купни. Развъртял се Марко Кралевити с огромната си коса и понеже бил много як, след него се редели широки и дебели откоси.

By |2018-02-05T14:49:08+02:00април 10th, 2012|Легенди|0 Comments

Къщата на балканджийте в миналото

Многобройни къщи са пръснати из района на Априлци и по склоновете на възвишенията на Стара планина. Особено живописно са разположени селските къщички из прохладните планински поляни в махалите Щърбани, Паздери, Пипери, Черни Връх. Макар и рядко, из махалите тук-таме се срещат запазени и старинни къщи, в които са живеели нашите прадеди. Те дават представа за вида и характера на гостоприемната къща преди Освобождението. Гостоприемството е характерна черта на балканджийските семейства - всеки гостенин, познат или непознат, е добре дошъл в тяхния скромен дом. Добрата и гостоприемната домакиня намира с какво да посрещне гостенина така, че той да остане доволен.

By |2012-01-05T12:32:30+02:00януари 5th, 2012|Архитектура|0 Comments

Най-голямата хижа в Стара планина – „Плевен“, навърши 40 години.

Хижа Плевен стана на 40 години! Това съобщи председателят на туристическото дружество "Кайлъшка долина" в Плевен Христо Недялков. Сградата е построена по проект на плевенския архитект Иван Стефанов от 1967 до 1971 г. от Строителни войски със средства, осигурени от тогавашния Окръжен народен съвет в Плевен, от Окръжния и Централния съвети на БТС, допълни Недялков.

By |2018-01-30T14:26:35+02:00декември 18th, 2011|Априлци Днес|0 Comments

Алпийски маршрути в Северен Джендем

Местонахождение и характеристика:  Северният Джендем представлява северната страна на вр. Ботев. Със своите 2 376 м надморска височина вр. Ботев е първенецът на Стара планина. Намира се в Трояно-Калоферската планина. Северният джендем е стена с ширина повече от 10 км и височина варираща от 400 до 800 м. Прорязана от десетки лавинни улеи, ясно изразени ръбове, скални тераси, различни фирнови полета и множество водопади с различна дължина, тя е една уникална природна даденост. Условно се дели на две части: североизточна и северозападна част. Стената се намира на територията на резерват „Северен Джендем“ и е част от национален парк Централен Балкан. Резерватът е обявен през 1983г. с цел да се запазят субалпийските скални местообитания на ендемични, редки и застрашени видове и уникални геоморфоложки и хидроложки обекти, естествени горски екосистеми. Релефът на резервата е силно начленен от скални проломи, стени, тераси и др. Тук вирее и най-рядкото растение в Стара планина – Балканско плюоскавиче-български ендемит. Сравнително непроучен резерват.

 Изтегли картата от тук!

By |2018-02-04T16:11:18+02:00април 3rd, 2011|Пешеходен|0 Comments