История

Home/История

Новоселската република

художник Борис Данков

"Да се знае какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност..."
Не ще да е била смирена душата на неизвестния автор, оставил тези редове върху пожълтелите страници на Псалтир от черквата в с. Скандало от днешната община Априлци. Силен е бил вътрешният му порив, за да може по кървавата следа, в самото лето на събитието, да даде знак, да пренесе през поколения и остави за историята преживяното от балканджиите в барутната година.


By |2020-02-22T22:53:50+02:00октомври 7th, 2019|Новоселско въстание|0 Comments

Калето на връх Острец

На 2 км източно от квартал Острец на град Априлци се извисява куполобразният масив на връх Острец. В билната част на върха през VI-I в. пр. Хр. са били разположени две малки тракийски крепости, като едната крепост се е намирала в северозападния край на върха Старото му име е Осторидж-и-Кебир. На заобленото връхче се намира малка квадратна цитадела.

Цанко Дюстабанов

Неговото име заслужава с право дa се числи в редици­те на големите синове на България от доосвобожденс­ката епоха и с благоволение да се споменува от потомс­твото, като рядък и истин­ски родолюбец. А габровско­то училище да се гордее, че е могло да го възпита и да му вдъхне оня огън, който е бил тъй необходим за поробени­те.

By |2018-01-30T14:26:46+02:00април 17th, 2012|Новоселско въстание|0 Comments

Жените от Новоселския край в Априлското въстание

При защитата на Ново село от настъпващите турци, жени и деца с коло­ве в ръце застават зад по­зициите, за да заблудят врага с числеността на ре­ално сражаващите се. В къс­ния следобед на 11 май при сражението под връх "Марагидик" напорът на настъпващите черкези става неу­държим. Тогава жените се включват в боя в подкрепа на сражаващите се мъже.

By |2018-01-30T14:26:45+02:00април 17th, 2012|Новоселско въстание|0 Comments

Героите на Новоселския край

В онази бунтовна пролет на 1876 година от 1 до 11 май, храбрите балканджий от Новоселския край, днес град Априлци,  записват светла страница в нашата  история с пролятата си кръв.

By |2018-01-30T14:26:44+02:00април 17th, 2012|Новоселско въстание|0 Comments

Дяконът в Новоселската котловина

По време на третата си обиколка из поробеното отечество от 27 май 1870 г. дo 6 април 1872 г.,Дяконът неколкократно посещава Троян и Троянския манастир. На 8 октомври 1871 г. Васил Левски заедно с помощниците си Ангел Кънчев и Димитър Общи основава Троянския революционен комитет, а на 7 януари 1872г./20 януари - стар стил/ - Ивановден, основава и единствения монашески комитет в Троянския манастир начело с игумена Макарий, който става и негов председател. Троянският революционер Иван Марков поддържал търговски и бунтовнически връзки с първенците на Ново село. По-будните от тях, свързвал с игумена на Троянския манастир, а той от своя страна ги свързал с Левски.


By |2012-04-16T15:03:50+03:00април 16th, 2012|Новоселско въстание|0 Comments

Ново село – център на въстнието в Прибалканието

Захари Стоянов пише за Новоселското въстание:

"За него имам твърде малко сведения, макар то да беше най-организираното и разпространеното въстание в цяла Северна България".

В последно време се води спор Севлиево или Ново село са били център на въстанието в Прибалканието през 1876 година. Никой не отрича голямата роля, която са изиграли 3а подготовката и провеждането на въстанието севлиевските революционери - Стефан Пешев, Йонко Карагьозов и Никола Дабев. Но може ли да се приеме, че едно селище ка­то Севлиево, в което не е гръмнала дори и една пушка, е било център на въстание, избухнало 40 км. южно от него.

By |2012-04-15T13:43:25+03:00април 15th, 2012|Новоселско въстание|0 Comments

История на създаване на град Априлци

През време на римското владичество през Новоселската котловина, днес град Априлци е минавал важен път, свързващ земите на провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на връх Острец и на Русалийския проход. Братя Шкорпил пишат: "През прохода Марагидик минавала планинска пътека, която според римския обичай била снабдена с балканска порта, чиито развалини се виждали в северния склон на балканския гребен до изворите на река Острешка. Като подпорка и начало на тая пътека откъм север служели градът и крепостта на връх Острец.