На 10 километра източно от Троян и 25 км от град Априлци, непосредствено до Орешака, на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският манастир “Успение Богородично”.

По-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал не по-късноот XVI век. През средата на XVIII век игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII век на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена през 1812 година.

Историята на Троянския манастир през XVII-XIX век е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите.

Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, както и на зараждащото се занаятчийско съсловие.

В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола”, а около 1830 година – скитът „Св. Йоан Предтеча” в местността Зелениковец, на около 8 километра южно в планината.

За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействат самостоятелност на манастира.

През 1830 година ,в резултат на настоятелните им молби, получили специална грамота от Цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.

През цялото си съществуване Троянският манастир бил средище за духовна просвета и грамотност.

Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX век, съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII век преди Освобождението тук функционира килийно училище.
Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 година и разширяването на жилищните постройки.

Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други.

Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 година майстор Иван от Млечево издигнал 4-етажната постройка на кулата камбанария.

Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 година – реконструирана.

На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.
В манастира намирали убежище народните закрилници – хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски.

Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата „Успение Богородично”. Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла.

По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средновисок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена.

За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 година и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

Редактирал – Петър Сомлев