Солена сланина

Рецепта за ососляване на сланина

След като заколвали прасето, то се разрязвало. Отделяло се червеното месо, а мазнините (сланината) се нарязвала на парчета, наречени снопи. Снопите били нареждани в дървено каче (сланинница), притискани добре и с кожата надолу една друга.

Осолявали се хубаво (ако стъпи котка, крак да се изличи върху солта). Между снопите се оставяло тук-таме червено месо. (кръвтиня). След „отлежаване“ сланината добива приятен вкус, крехкост, при което се отделя солена чорба, наречена саламура.

Сланината се яде сурова, пържи се на запръжки, мазнината й се използува за блажни гозби, прави се на куркуда, пе­че се на огън или се вари във вода.
Когато сланината се използува за осоляване с кожата, свинята се пърли добре на огън.

Изпечената кожа се изстъргва добре с ножове и се измива обилно с топла вода. Това ставало, когато кожата не е била драна за цървули.

В този вид балканската сланина има още по-хубав вид и крехкост.
Не малка роля за качеството на сланината играе и балканският климат, а тъй също и храната на прасето- картофи, царевица, коприва и тикви.