Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина

Брашнени гозби

Оценете статията
(0 оценки)
Лучник Лучник

Тарана (трахана). От пресятото брашно чрез ръсене с nодсолена вода и триене между дланите се получават едри трохи, които се пресяват-да се отдели брашното. Пускат се във врящо мляко или във вода и се варят. Тестените топчета могат и да се сушат напълно, тъй чеда се запазят за дълго време (на сухо и проветриво място).

Триеница. Прясно пшенично брашно се омесва така, че да стане на малки парченца (граалки)- поръсва се с подсоле­на вода. Чрез пресяването се отделя брашното. Тестените топ­ченца се изсипват във врящо прясно мляко (или в посолена вода). След възвирането се получава вкусна каша. Може да се яде и с надробен хляб.

Булгур. Приготовлява се и днес от пшенично зърно, натрошено в чутура или смляно на едро на воденица-караджейка. Предварително житото се вари слабо да омекне, оставя се на слънце да се изсуши и счуканият булгур се съхранява в някакъв съд. Употребява се като добавка в почти всички ви­ дове гозби (както сега оризът). Вари се и самостоятелно, под­правян с масло.

Качамак. Това е било една от редовните храни на бал­ канджията. Вари се от мамулно брашно- бърка се с бъркачка или с журул. При варенето и бъркането тестото става жи­ лаво. След като уври и замирише на хубаво, качамакът се оставя, без да се бърка- "да въздъхне", после се маха от огъня, обърква се отново и с лъжица, която се мокри с вода се вадят на паралията малки парчета, наречени брасамак. Обикновено те се ядат, натопеиии в мас или масло. Яли са се и с друго ядене. Посоляването става или предварително във водата, или при бъркането, понякога и при последното бъркане - след махането от огъня.

Королез. Това е объркан заедно с прясно мляко качамак, тъй че да стане като чорба. Когато няма мляко, може да се направи и с армеева чорба. Яде се с лъжица без да се упот. ребява хляб.

Шарен качамак. След увирането качамакът може да се нареди в тава-брасамак до брасамак. Слага се ред качамак, ред масло и сирене, докато се напълни тавата. Ако домакиня. та иска, може да го поръси и с червен пипер. Понякога шаре­ ният качамак може да се приготви вместо със сирене със счукани (смлени) орехови ядки.

Каша. В тиган се опържва мас или сланина, от която се махат пръжките. Слага се 1-2 лъжици брашно в мазнината и се бърка с лъжица, обикновено дървена. Когато брашното "се опече", залива се с вряла вода и усилено се бърка, за да се получат "граалки". Добавя се сол и бъркането продължава, докато кашата се втвърди - да се отделя от тигана. Яде се с хляб или без хляб - според вкуса.

Млин (баница).Правел се при празнични поводи. С гладка тояга, наречена маалка, се разточвали пити. Понякога маалката се използувала и като бъркачка за качамак. Тестото било от чисто брашно, питите- тънки. Те се накъдряли (къд­рен млин) в тава и мас (масло). Върху всяка пита се натривало сирене. Слагала се нова пита и пак мас и сирене, докато тавата се напълни. След изпичането млинът се ядял като готово ядене, без хляб. Вместо сирене се слагало и мляко с разбити в него яйца. В такъв случай, освен тестото, се посолявало и млякото с яйцата.

Пирян. За пирян се вземат по избор различни видове продукти: дребна рибa, гъби, яйца. Това е гозба, пържена с мас или масло Когато е готова се разрежда с вода, прибавят се 1-2 лъжици брашно, сол по вкус и понякога червен пипер. Варенето продължава. Пирянът е нещо средно между обикновена чорба и кашата според според гъстотата си. Яде се с хляб.

Караклиш. Ястието прилича много на королез. Прави се по два начина: от готов качамак-королез- вместо с мляко, се залива с армеева чорба / зелева чорба/ по правило. Прибавят се червен пипер, мерудия. Бърка се с лъжица и се яде като королеза. лятото вместо армеева чорба се използува притрия от чеnкано зеле, или само топла вода с много подправки. царевично брашно се вари на каша като караклиш. Прибавя се нарязано кисело зеле или нарязани чушки (туршия), зелева чорба (армея), червен пипер, мерудия и други подправки. Соли се по вкус. След сваряването караклишът се дроби с хляб на попара, както триеницата.

Тутманик. Прави се от чисто брашно, понякога и от царевично. Разточват се дебели пити, които се полагат в тава. Между тях се слага сирене или извара-като на баница. Тутманик се прави обикновено от две или три пити и се пече като обик­ новения хляб в огнище, под сач или в пещ.

Лучник. Омесва се чисто брашно, поеолява се и от него се се правят две пити. Между тях се слага лук. По желание се прибавя и червен пипер. Питите се поставят в тава, залепват се крайщата им. Тъй приготвен лучникът се пече като хляб.

Барабойник. Приготвя се като лучника, но вместо лук алънката е от нарязан на тънки парчета барабой (картоф). Подправя се с малки количества лук и червен пипер.

Тиквеник. Прави се като лучника, но между питите в случая се слагат нарязани на дребно или настъргани тикви без други подправки. Понякога добавъчно се слага само ма джун, мармалад или смлени орехови ядки. Тиквеникът може да се приготви и като млин-с тънки и накъдрени пити с повече орехови ядки, маджун, мармелад или настъргани плодове.

Рибник. (курбан за Никулден). Приготвя се от солена риба-шаран или друга, може и от местна, но солена. Накис­ва се във вода, за да се обезсоли. Разточват се две пити-като за лучник. Отделно се сварява булгур (в по-ново време-ориз), прибавя се червен пипер. След сваряването булгурът (оризът) се поставя върху едната разточена пита. Отгоре се слага ри­бата и се закрива с другата пита. Краищата на питите се зав­ръщат и залепват като при лучника.

Априлци.net