Преварка на ракията или печена-препе­чена сливова.

Ако сливите не са с подходящо качество, това рефлектира върху ракията и е наложително всичко да се точи на пато­ки, които вторично се преваряват.

Малка застраховка при варенето на накисиляваща каша е в казана да се насипе една лопата с пепел и въглени, може и живи, от огнището.

Рецепта

  • Лопата въглени,
  • кривеч, половин шепа, липов цвят,
  • две шепи коприва – за мекота и състаряване,
  • 3-4 глави белен,
  • смачкан червен лук,
  • кривеч цвят от свирчовина,
  • кривеч сол,
  • 2-3 литра су­рово прясно мляко,
  • капака на казана отвътре се намаз­ва с мед.

Ако патоките са от джанки или грозде и при пре­варката насипем в 100-литров казан 1-2 кг. анасоново семе, ще получим прочутата карловска анасонлийка, която побелява като мастиката от водата и не си знае градусите.

Има ракиджии, които преваряват само патоките, други ги смесват с чорба от кашата.

Целта е да се запа­зи аромата на сливовите плодове.

Мнозина се вълнуват от въпроса дали при отлежа­ ването на ракията в бурето част от нея се губи. Да! За една година от 100-литрово буре излизат- изфиряс­ват -до 3-4%. Едновременно с това пада и градуса- до
0,4 – 0,5% за същия период.

Така поне твърдят всички ракиджии и познавачи на материята през последните тридесет и няколко години.

И една друга особеност.

Многократно по-голяма може да бъде загубата от бурето, ако случайно сме го заметнали, по ред причини, с вълнена тъкан – пелена, черга, дреха.

Вълната изсмуквала алкохола.

Някои балканджии са твърдо убедени, че да се държи ракия на тавана, си е чиста загуба. Ако пък я придържим там повечко, отколкото е нужно, тя ще се превърне във вода.

Как се е точела ракията от бурето?

В миналото, когато маркучът е бил непознат или пред­мет от категорията лукс, балканджийте, са използвали серия от свои си изобретения.

На първо място слагаме житените и овесените сламки, специално избирани по жътва и съхранявани на подходящо място- за когато дотрябват. Добър ин­струмент, но само за пиене и то когато бурето е пълно. Падне ли нивото на помощ идва гръстената (конопена­та) паздерка (кухото стебло след сваляне на влакната). С дълга паздерка като нищо ще стигнеш дъното.

Тогава се появява тиглени­цата с дългата опашка. Този инструмент може да бъде глинен, метален или дървен. А въпросната опашка е от паздерка или права пръчка от свирчовина, на която сърцевината (мушекът) е изваден, избутан, обикнове­ но с дрянова пръчка и тя е превърната в тръба, закре­пена неподвижно в долния отвор на тиrленицата.

Важен е въпросът как се определят градусите на отлежалата ракия.

Най-напред трябва да напълним една безцветна бутилка до мястото, където устието се стеснява.

След това слагаме тапата и енергично разкла­ щаме съда, докато повърхността на течността се пок­рие с мехури и мехурчета.

Спираме клатенето, веднага поставяме бутилката на масата и започваме да броим от 36 нагоре.

Броенето е бавно, с пълно изговаряне на цифрите. Брои се дотогава, докато се пукне и послед­ ното мехурче. Това е градусът. Който не вярва може да провери със спиртомер