Град Априлци се състои от четири квартала /бивши села/ . Това са Ново село /известен също като кв. Центъра/ , Видима, Зла Река и Острец.

кв. Острец Името си носи от възвишението, което се издига над самото селище - връх Острец / или Седлото заради формата на върха /.

кв. Ново село Името на Ново село произлиза от обстоятелството, че преди това в котловината съществува друго село - Острец наричано тогава Тахтакьой

кв. Зла река Намира се на входа на Новоселската котловина. Името си получава от реката, която протича през самото селище /река Зла река е приток на река Видима/.

кв. Видима Името си носи от реката, която протича през днешния кватал на Априлци - река Видима. Други смятат че името произлиза от това, че пресичайки котловината от юг на север тя е "ВИДИМА" от всякъде.

Климатът на град Априлци е преходен - от умерено-континентален към планински, с ясно изразени четири сезона - живописна зелена пролет, прохладно лято, мека и влажна есен и типична планинска зима. Валежите са над средната за страната норма, а снежната покривка се задържа сравнително по-дълго, което от своя страна прави Априлци изключително подходящ за зимен планински туризъм.

Води
Основни водни артерии на общината са: река Острешка и река Видима,  приток на река Росица. Река Видима и притоците й са забранени за риболов в границите на Национален Парк ‘Централен Балкан’ .

Почви
Сивите и кафявите горски почви са основни заради  по-голямата надморска височина, където подхранват балканските пасища и гори.

Растителност
Растителността тук в  планинските земи е богата и разнообразна. Горската растителност е от дъб, явор, ясен, габър, топола, над 800 метра надморска височина има и обширни букови гори, а над 1500 метра иглолистни.

В природния резерват “Козя стена” може да се намери от защитения вид старопланински еделвайс.

Населението на Априлци се занимават със земеделие още от времето на първите заселници по тези земи. Въпреки разнообразието от отглеждани земеделски култури, богатите и поддържани овощни градини са грижата и гордостта на всеки стопанин тук. Преобладаващите сливови масиви са в основата на прочутата Троянска сливова ракия. Неделима част от овощарството са и ябълковите, крушовите и черешови насъждения, които не са масово застъпени. С трудолюбието си всеки балканджия винаги може да се похвали с добра реколта, но през годините той се отличава със своето майсторство и множество занаяти.

Животни
В животинското разнообразие на троянския балкан можем да отличим: мечка, елен, сърна, дива свиня, дива коза, заек, лисица, яребица, орел - всички типични горски животни.

Достижимост
Град Априлци е в близост до : София-180км, Пловдив-150км, Свищов-145км, Велико Търново-100км,  Плевен-70км, Габрово-50км, Карлово-85км, Тетевен-80км, Севлиево-30км,  Рибарица-65км, Ловеч-55км, което го прави удобна и леснодостижима дестинация - разписание на автобусите за и от Априлци тук

Икономика
За икономиката на Априлци може да се каже, че продължава традициите и темпа на развитие на старите занаятчийски работилници. На територията на града има множество малки и средни предприятия.
Пазещи самобитността и автентичността на занаятчийството са дървопреработващите предприятия - мебелни фирми, майстори резбари, стругари и частни производители-занаятчии, но също така и производителите на керамика, керамични съдове и сувенири .

Представителите на модерния бизнес в Априлци Днес са хотелиери, рестораньори, туроператори и търговци на едро и дребно, задоволяващи всекидневните нужди на хората и гостите на града. Всички те създават съвременния икономически облик на града.

Личности от град Априлци

Марко Семов

На изток се е възмогнало най-голямото седло в света – няма такъв кон още, нито ездач , който да може да го яхне. На север градът (Априлци ) се отбранява о т е ди н лют в лошо време Черни връх, у който удариха най-напред и най-свирепо куршумите и щиковете на турските пълчища, тръгнали да смачкат първата Българска република на Свободата през 1876 година.

На запад Балканът се отпуска малко да си почине от тежката мисия, която Бог му е отредил за опазването на българщината по тези места. А на юг? За юга тук не се говори. Който иска да го види, идва на място. Идва и трудно отлепя крак да си отиде, защото на юг е Ботев връх. Но той не е сам. Такъв юначага като него сам не седи... Марагидик е полегнала на рамото му – и мечтае ли, легенди ли разправя на минаващите покрай нея туристи – това е отговор само за онези, които имат очи да я видят и уши да чуят приказките.”

Така поетично описва Априлци един от неговите забележителни синове. Перото на родения в някогашното село Видима професор Марко Семов оставя едни от най-точните и изпълнени с безкрайна обич редове, вдъхновени и посветени на свидния бащин край........

Все стоим „под к рушата на вечната надежда на душите ни, че сега сме зле, но утре...“ Така обясняваше промените и липсата на такива в българското общество и съзнание големият народопсихолог Марко Семов. Той не престана да се вълнува и пише за съдбата на българите, за нещата, които се случваха около него, за местата, които посети. С тази възрожденска будна гражданска съвест е закърмен от любимия му писател – от хроникьора на Априлското въстание Захари Стоянов. А любовта към хората вероятно дължи на родния Балкан. Съдбата го срещна с много интересни хора, изпрати го по различни пътища. Той неизменно търсеше и предизвикваше тези срещи. Заради живеца на любопитството. Същият, който според него помага на българина да оцелее през вековете. Присъща му беше и онази простодушност и човечност, която позволяваше на хората да се обръщат към него с Марко, независимо от многобройните титли пред името му.

Член-кореспондент проф. д-р на филологическите науки МАРКО СЕМОВ е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, дн. град Априлци, Троянско. Завършва гимназия в Троян и висше икономическо образование в София. Защитава докторат върху „Българския характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски“. Определят го като писател, журналист, учен-народопсихолог и общественик с ярък патриотичен дух.

В продължение на тридесет години работи в национални медии – вестници, радио, телевизия. През 1984 г. излиза пътеписната му книга „За Япония като за Япония“, която остава емблематична за неговото творчество и предизвиква раздразнение в управляващите навремето. Изданието е иззето от книжарниците. Автор е на сценарии за игрални и документални филми. Написал е повече от 50 книги – монографии, романи, есета, сборници с разкази и десетки пътеписи. Сред тях са мащабният труд „Българска народопсихология“, „Добродетелите на българина. Какви ще влезем в новото хилядолетие“ (1999), „Цената“ (2003), „Безкрайни хора“ (2003), „Писма до България: Книга за търпението на българите“ (2004), „Глобализацията и националната съдба“ (2004), „Съседи... и не само...“ (2004), „Китай, какво си всъщност, ти?“ (2005), „Очите“ (2005) и др.

Георги Пашев - летец

Роден на 31 октомври 1901 г. в с. Ново село, Троянско. Потомък на големия новоселски род Пашовци, населяващ и днес едноименна махала в град Априлци.
 
Георги Йорданов Пашев е български летец. Родоначалник на въздушната фотография в България.

Завършил Военното училище и Авиационно училище, навигаторен курс.

Бил е командир на ято в Ямбол и Стара Загора и командир на орляк в Граф Игнатиево; началник на въздушна школа в Телиш, школа за усъвършенстване и сляпо летене; изтребителна школа в Долна Митрополия и стрелкова школа в Балчик.

Починал през 1996 г.

Георги Пашев  е потомък на големия новоселски род Пашовци, населяващ и днес едноименна махала в Априлци.