Пламенният родолюбец Велчо Петров Ночев, наречен по-късно Велчо Комита, Велчо Войвода е роден около 1835 г. в махала "Камено бърдо"/по онова време Дебневски колиби/ в семейство на овчар, преселник от с.Стефаново. Още от малък остава сирак. Живее само с майка си, под опеката на чичо си Симеон. От спомените 3а него се знае, че е бил нисък на ръст, набит, с румено лице и орлов поглед. Около 20 годишен създава семейство със снажната и красива балканджийка на име Гена. Заедно създали и отгледали четири хубави и здрави деца - трима сина и една дъщеря. Не им било писано да живеят дълго време заедно, 3а- гцото любящият съпруг и грижовен баща Велчо, не бил свикнал пред турчин глава да скланя.
Буен по природа, волен по душа, Велчо още от ранна възраст проявява силна омраза към поробителите. Години наред малкото овчарче живее със сиромашката неволя. През всичките години се формира желязната му воля и желание за мъст, за свобода. С голяма мъка и сълзи на очи той гледал как турците идват по махалите и колибите да грабят и плячкосват от мирното население. Неведнъж било нападано и стадото на Велчо и отвличани най-хубавите овце. По-късно, когато момъкът възмъжал, започнал да посреща неканените гости с оръжие в ръка. Оттук започва и неговата хайдушка история, която бремето превръща в легендата за хайдут Велко. Известни са много случаи, когато Велчо скрит зад дуварите или в хралупи на стари дървета "стоварвал" по някой камък върху главите на турските обирджии. По-късно се снабдил и с пушка. Любимото му шишане било изработено в Камено бърдо от местен майстор и било дълго около 2 метра, с широка цев. Точно око имал Велчо, точно стреляла и пушката му. В записките на известния учител Никола Табаков от Ново село пише: "Когато бях учител в село Врабево, баба Велчовица ми каза: "Велчо имаше кошара, заградена с камъни и покрита с плочи. Дочул от някъде, че ще дойдат крадци. Повикал двама съседи да пълнят пушката му, а той да стреля. Трима турци се появили под кошарата. Предвождал ги висок турчин. Приближил. Трясва шишането. Първият турчин пада убит, а другите побягнали. Гръмнал във втория, че в третия... та и тримата... Хвърлил ги в един трап, заровил ги и ги замаскирал.. През бунта щом се чуеше пукотевицата на шишането му, нашенци казваха - Велчо е жив".
С тези и много други подвизи, той станал страшилище за поробителите и закрилник за бедното население от крайните махали на Дебневския боаз. За мъжеството му се говорело много:
"С Велча шега не бива" - казвали.
Самият той, когато го питали колко турци е у бил,отговарял:
"Не съм ги броил, но знам, че когато съм гърмял напразно не е било."
Когато дошъл денят на разплатата и въстанието било обявено, Велчо Ночев бил определен за стотник. И ето го на предна линия на позициите при Камена Лъка да се сражава. Велчо и тогава бил отличен стрелец, затова е оставен да охранява най- опасните и отговорни места.
Дните на защитниците при Камена Лъка били преброени... Батошево паднало. Кръвеник - също. Дошъл краят и на Новоселската република... Боят стихнал. Горяла Котловината!
Горяло и Камено Бърдо! За да спасят живота си, хората поели по тайните пътеки към Балкана. Велчо Ночев обаче не избягал далеч . Укривал се в горите около родната си махала. Има и друго предание, че се бил замаскирал в порутените стъпала на бабината си къща. Турците непрекъснато претърсвали околността, поставяли засади, измъчвали жена му, 3а да го предаде, но все без успех. Днес със сигурност не се знае как е заловен Велчо, но най-разпространява- ната версия е, че Мустафа Герджикоолу - управител на района си послужил с измама. Той използвал кръстника на Велчо - Цонко Войводски, като му обещал, че ще помилва комитата ако се предаде. Велчо повярвал и се предал. Мустафа Герджикоолу не удържал на думата си и заповядал да завържат здраво комитата и да го изпратят на съдебните власти в Търново.
С телеграма № 551 от 1 юли 1876 г. мютесарифът на Търново нарежда на каймакамина в Севлиево, Велчо Ночев - катил/убиец/, както те го наричали от с. Дебнево да бъде незабавно обесен.
Било 2 юли 1876 г. - петък, пазарен ден. На мегдана в Севлиево увиснал на бесилото в разцвета на своята младост, пламенният патриот и родолюбец - ВЕЛЧО ПЕТРОВ НОЧЕВ.