Природонаучен музей в с. Черни осъм. Намира се на  4км. от Троянския манастир. Идеята на  музея е да отрази фауната на Централна Стара планина.

    Единственият в страната специализиран музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства е своеобразен институт за съхранение, проучване и развитие на самобитното народно художествено творчество. Задачата на музея на занаятите е не само да събира, съхранява и реставрира великолепните колекции от керамика, метали, народни художествени тъкани и костюми, художествена обработка на дърво, изобразително и приложно изкуство, но и да проучва и популяризира чрез научните си издания народното изкуство и историята на региона.

Храм-Паметникът “Св. вмчк. Георги Победоносец” е построен в памет на загиналите в Априлското въстание през 1876 г. /2-11 май/ 142 въстанници. Храмът е построен с държавни средства по изричното настояване на Радион Йосифов поборник и въстанник, със съдействието на кмета Георги Тодоров Бояджиев, свещ. Петко поп Петров Барбалов, хаджи Михо Радев, Георги поп Петров Горненски и цялата общественост на с. Ново село. Правителството на Стефан Стамболов /1887-1895 г./ отпуска 15000 златни лева за строежа на храма, който започва през 1895 г.

Намира се в гр. Троян на 25км от гр. Априлци .Сградата е реставриран турски конак, построен през 1868г. от троянския майстор Тотю Михов за нуждите на турската администрация след обявяването на Троян за град.

Архитектурният резерват Старо Стефаново (на 5км от град Априлци) е с над 100 паметника на културата от началото и средата на XIX в. . Исторически е доказан старобългарският му произход (едно от най - старите в областта селища).

Църквата "Архангел Михаил" в село Скандалото - построена 1870г. Намира се на 5 км. от град Априлци.
Отличава се с оригинални стенописи, интересни каменни фигури по външната стена на църквата. Вътрешно църквата е с формата на трикорабна базилика, а от вън има рядко срещаните каменни барелефи.

Батошевският мъжки манастир е основан през 1250г. от българския патриарх и се намира на левия бряг на р. Росица високо в Севлиевския Балкан сред гъста, девствена гора. Намира се на 20км южно от град Севлиево и на20км от град Априлци. През 1876 година манастирът бил опожарен, но не дълго след Освобождението от турско робство отново бил възстановен.

На 09 май 1876 година идвайки от Кръвеник башибозушка орда влиза в Ново село /квартал на Априлци /. Защитник на Източната му част е Кольо Тодоров Матеев - оръжейника на въстанието. След сражение с турците е уловен и закаран на местността Тотина Поляна - извън Зла река, където този Новоселски балканджи Йово е рязан къс по къс. На мястото, където е текла кръвта му, днес шуми чешма с два релефа - централен с образа на мъченика Кольо Тодоров Матеев и друг - с две изображения на лъв. Релефите са придружени от текст: "Кольо Т. Матеев Ковача - майстор оръжейник. Съсечен тук от турците на 09 май 1876г." . Склуптурът Дочо Терзиев, по чийто проект са изработени релефите е изобразил непобедимият балканджия като мъжествен българин. Чешмата - паметник е построена в чест на 90 годишнината от Новоселското въстание от Петко Нецолов.

В една от днешните махали на село Гумощник, през 1839 г. е построена много голяма за времето си църква наречена  "Св.Николай Летни” . Днес тя е обявена за паметник на културата.

В центъра на Зла река град Априлци по повод на 90 годишнината от епопята под Марагидик е създадена чешма - паметник с кратък информационен надпис: "В памет на Марин Сяров - деен въстанник - куриер 1876". Надписът е прекалено лаконичен: Марин Сяров е и член на Новоселския революционен комитет, снабдител на Новоселци с барут, смъртната му присъда, издадена от Търновският извънреден съд била заменена с 15 годишна каторга на остров Кипър.

Гробищната църква "Света Петка Параскева" в кв. Ново село град Априлци е паметник на културата с национално значение. Построяването на църквата се отнася към епохата на ранното Възраждане, някъде около 1814 г. Тя е част от типичен църковно - училищен Възрожденски комплекс. Храмът е напълно вкопан в земята. Според проучванията на Иван Марангозов църквата е преустройвана два пъти през 1845 и 1930 година. В момента тя е покрита с бетонна плоча, а вътрешните и стени са измазани.

Най- добрата мономентална украса на село Велчово община Априлци, днес е паметника на Велчо Ночев - Страшилището на Османлийте, Закрилника на бедното население, защитника на Каменска лъка по време на въстанието, непогрешимият стрелец, обесен на 2 юли 1876г. на площада в град Севлиево. Паметникът, проектиран от склуптура Дочо Терзиев и изпълнен в бял камък от Петко Нецолов от Царевец, Врачанско е с внушителни размери - израз на народното усещане за героя. Мъжественият му силует великолепно се откроява на фона на Балкана - негов най-естесвен декор. Склуптурата на Велчо Ночев е открита на 11.05.1969г. Инициатори на създаването на паметника са ОНС Ловеч и ОНС Велчево.

На 11 май 1876 г. в подножието на Марагидик на местността Бунарят става последното сражение от Новоселското въстание между башибозуци и черкези и новоселци и габровци. В сражението продължило почти целия ден, паднали убити четирима от четата на Дюстабанов и няколко душ новоселци. Войводата бил тежко ранен в ръката.

На 3, 6 и 9 май на Граднишкия боаз се водят сражения между настъпващият под предводителството на Саадулах ефенди. башибозук и въстаналите кръвеничани, остречани и новоселци/ главно от Черни Връх - местност на Априлци, една от най населените по онова време/.  Поради изгодно заетите позиции жертвите от страна на въстаниците са малобройни.
За да се увековечи паметта на загиналите и за да се напомня на идните поколения на подвига на дедите им , през 1900г по инициатива и със средства на Кольо Драгиев - Джумака от Кръвеник се издига скромен паметник. В изграждането му със свой средства участвува и Димо Цвятков - също от Кръвеник.

В центъра на Ново село на град Априлци, където на 2 май 1876г. се взема решение за обявяване на въстанието, и където пропукват първите пушки срещу пет вековната робия, послучай 90- годишния му юбилей е била построена чешма паметник. Тя е направена от Петко Нецолов от врачанско. Надписа отпред на чешмата гласи: "Тук на 2 май 1876г. бе обявено въстанието против турско иго". Отдясно е записана клетвата на Новоселските въстанници.
От лявата страна са имената на революционния комитет: Нанко Ц. Пачников, Аврам Драганов, Кольо Ц. Пачников, Стефан Вълков, Драгньо Стойчев, Вълко Йонков.

Иван Марангозов е бил летописец на Новоселското въстание. Роден е  през 1875 г. в Ново село- сега квартал на град Априлци , бивш дългогодишен учител и лесничей, и добър общественик.

"Не чувствам себе си в сила да опиша делата на борците в оная краска, която те заслужават; но предвид, че няма писано за тях почти нищо, макар 25 години вече се минаха от това славно за нас време, аз рекох да събера поне фактите и ги изложа тъй, както са се явявали. Като учител в Ново село седем години имах възможност да събера фактите и разпозная истините от хвалбите. В това отношение ме улесняваха още повече срещите с останалите живи поборници от селата Батошево, Столът, Кръвеник и Ново село във време на техните дружествени заседания".

1903г. Иван Марангозов към предговор "Новоселското въстание"

Полковият знаменосец на 34-ти пехотен Троянски полк фелдфебел Иван Ковашки е пълен кавалер на Войнишкия кръст „За храброст“. Впоследствие той става свещеник в Априлци. Спомените на отец Иван Ковашки са ценен извор , който представлява панорама на цялостния живот от 1907 до 1965 година.