Това е наследено още от миналото, когато работливата и предприемчива, домакиня се е грижела не само за вътрешната уредба на дома, но и за селския двор и малката цветна градинка в него. Обикновено дворовете са били ограждани с дървени огради или плетове. Градинката оставала към уличката, а дворът зад къщата. В самия двор са разположени плевнята със сеното за животните, дръвникът, кочините, кокошарникът и други помощни помещения. Рано през есенните дъждовни дни, преди да настъпи дългата зима, местното население е бързало да си добави необходимите дърва от гората. И така ден след ден в дворовете изниквали големи купове дърва, необходими за зимата. Дебелото дърво, върху което се разцепват дървата, тук наричат „дръвник”.
Домашните животни са били постоянни спътници в живота на балканджиите. Във всеки двор имало говеда, биволи, овце, свине, кокошки, кози, кучета и др. По заможните са имали коне и магарета, които са били в голяма помощ в стопанския живот. Добитъкът са затваряли и в кошари,които са били или в същия двор до къщата, или някъде извън него. Ако кошарите са извън селото, през зимата там оставали хора, за да следят отблизо добитъка.