Цанко Дюстабанов

Неговото име заслужава с право дa се числи в редици­те на големите синове на България от доосвобожденс­ката епоха и с благоволение да се споменува от потомс­твото, като рядък и истин­ски родолюбец. А габровско­то училище да се гордее, че е могло да го възпита и да му вдъхне оня огън, който е бил тъй необходим за поробени­те.

Тази своя категорична оценка прави видният изсле­довател на историята на Габрово д-р Петър Цончев, който е впечетлен от лич­ността на Цанко Дюстабанов, един от героите на Април­ското въстание в Габровско, възоснова на спомените на близки приятели и сподвижници. Пър­вият опит да го направи дос­тояние на историческата на­ука и да запознае обществе­ността с една цялостна биог­рафия на войводата на Габров­ската чета е през 1926 год. Ос­новна изворова база върху коя­то д-р Цетър Цончев гради би­ографичната му скица е ръко­пис на Димитър Д. Видинлиев, негов приятел, който е причи­ната непосредствено преди въстанието Дюстабанов да бъ­де посветен в народно дело.

Роден на 13 май 1843 год. Цан­ко Дюстабанов е първороден син на богато и със съхранени традиции габровско семейст­во. „Скрит“ и „мълчалив“ по ха­рактер, след възмажаването си се оформя като общителен и разговорчив, която промяна са­мият Дюстабанов определя: „Досега купувах,затова мълчах, а сега мога и да продавам“. В средата на 70-те години е вече известен и уважаван в Габрово човек – училищен настоятел, член на Габровския околийски съд, благодетел 3а габровци/ къщата на семейството е пре­доставена 3а читалище, а впос­ледствие е превърната в уче­нически пансион/, той вдъхва сигурност и респект сред съг­ражданите си. Според описанието на д-р Цончев, Цанко Дюстабанов е с висок ръст, с добро и здраво те­лосложение. Лицето му било чисто, с бръсната брада,, голе­ми, засукани наопаки и надоле

тъмнокестеняви мустаци, с широко и високо чело, черни проницателни очи, сключени вежди и правилен нос. Призвънлив и приятен глас Дюстаба­нов имал горда осанка – лек, пър­гав, с железен характер и непо­колебима воля.

Отказал се от един матери­ално обезпечен, независим жи­вот – Цанко ефенди, челеби Дюстабанов се превръща във войвода на въстаническа чета, в подстрекател към бунт сре­щу властта на падишаха. Не­зависимо, че за него знанията са чест и дълг, път към избав­ление, съвестта не му позволя­ва да остане настрана от ре­волюционното опиянение и предпочита да тръгне със съзаклятниците.“С въстанието ние не ще освободим България, в това съм твърде убеден“ – каз­ва той при първата се среща с Габровския революционен ко­митет на 23 април 1876 г. в м. Родевото.

„Но ще научим българина по­не да знае как да мре, ще обър­нем внимание на Европа и ще дадем възможност на Русия да дигне гюрултия.“

На последното заседание на комитета от 30 април 1876 г., Цанко Дюстабанов поема го­лямата отговорност да бъде войвода – решение, което е ес­тествен завършек на неговото политическо развитие. От първи май, когато в Ново село е обявено началото на Габровското въстание, до 11 май 1876 год., последното сра­жение под връх Марагидик, об­щите действия с останалите севлиевски села – Батошево, Кръвеник и Ново село, героиз­мът и победите в сраженията са свързани с личността на Цанко Дюстабанов. Като зала­гат на координацията в дейс­твията и на изграждането на ръководен център, габровска­та чета и нейният войвода вдъхват увереност и дейст­ват катализиращо на въстани- ческите сили.

Развитието на събитията показва правотата на Цанко Дюстабанов, както и че Ап­рилското въстание е не само връх в борбите за политичес­кото освобождение на Бълга­рия, но и звено от общоевро­пейската национална идея. „И тъй ние победихме…“ заявява той, изправен пред търновс­кия извънреден съд. „Бесилка­та не е позор за мене“ са пос­ледните му думи, изречени на 15 юни 1876 година. Представител на новата възрожденска интелигенция, утвърдила се в процеса на икономическото и духовно развитие на българския народ през 60-70 години на 19 век, чрез своя живот Цанко Дюс­табанов доказва, че ЛИДЕРИ­ТЕ СЕ РАЖДАТ В ХОДА НА САМИТЕ СЪБИТИЯ, А ТЕ СЪЗДАВАТ ТЕХНИЯ ОРЕОЛ!

Даниела Цонева Исторически музей Габрово


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.