Троянска света обител „Успение Богородично”

На десет километра източно от Троян, и 25 км от град Априлци , непосредствено до Орешака, на брега на Черни Осъм, е разположен

Троянският манастир „Успение Богородично“

По-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот.

Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена през 1812 година.

Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите.

Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие.

В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът „Св. Никола“, а около 1830 г. – скитът „Св. Йоан Предтеча“ в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината.

За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействат самостоятелност на манастира.

През 1830 г. в резултат на настоятелните им молби получили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.

През цялото си съществуване Троянският манастир бил средище за духовна просвета и грамотност.

Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението тук функционира килийно училище.
Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки.

Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други.

Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век.

До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария.

Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. – реконструирана.

На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.
В манастира намирали убежище народните закрилници – хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостола на свободата Васил Левски.

Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата „Успение Богородично“. Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла.

По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средновисок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена.

За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.