От Петковден до Димитровден не се започва нищо ново

Народните обичаи са вид жертвоприношения, чрез които се изказва благодарност на предците за оказаната помощ.

Такъв характер имат раздаването на първите узрели плодове, курбаните и службите, както и поминалните обреди (задушниците).
В някои райони на България и Априлци празнуването е свързано с вярването, че всяко семейство и всеки дом имат невидим покровител.

Светецът предпазва от наближаващи бедствия и нещастия, помага за успехи в личния и стопанския живот.
За него семейството периодично приготвя стопанова гозба, курбан като знак на почит и благодарност към свръхестествения покровител.

Петковден

е един от най-тачените празници в народната традиция. Св. Преподобна Параскева, или Петка Българска, се счита за покровителка на българския народ и на семейството.

На 14 октомври православните християни палят свещи и се молят най-вече за здраве, защото светицата е лечителка и пазителка от „страшни” болести.

Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й – сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави.

Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, психически разстройства и безплодие.

И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек.

На Петковден е завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл.

На този празник става разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им отново, което на много места се съпровожда с угощения и „коч курбан”.

За него овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят хляб и точат баници с пожелание „да се точат агънцата и овцете”, т.е. да се раждат много.

Обикновено на Петковден се прави и обредното заплождане на домашните животни, наричано „мърлене“ или „овча сватба“ – пускане на кочовете при овцете за оплождане.

Докато трае заплождането, жените не трябва да вършат никаква женска работа, за да се роди здрав добитък и да не се „заплитат червата на агънцата”.

Всяка домакиня омесва и раздава пита с името на светицата-закрилница, с пожелание за здраве и богат приплод на домашните животни.

С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари. Във фолклорния календар 12-те дни между Петковден и Димитровден имат сакрален смисъл.

Това е своеобразен преход между годишните времена – народът ни казва, че от Димитровден започва зимата.

По това време не бива да се започват нови дейности, защото са обречени на неуспех.

Според народните вярвания този 12-дневен период е много опасен. Наричат го „Вълче погано“.

Жените не бива да докосват вълна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре, душата му ще вампиряса или ще се превърне във върколак.

Света Петка е светица на петъчния ден, както се разбира и от името й.

Покровителка на жените, родилките и дома, тя строго следи да се почита нейната памет всеки петък.

В този ден от седмицата жените не похващат домашна работа – не предат вълна, не перат, дори не се мият, спазват строга забрана за полови контакти. Ако тези забрани бъдат нарушени, св. Петка ще се яви превърната в змия и ще накаже хората с болести и дори със смърт.

 

На 26 октомври се чества свети Димитър.

Според историческите хроники, свети Димитър е живял през III в. Баща му е бил градоначалник на Солун. След смъртта на родителите си Димитър Солунски получава висок военен пост, изискващ преследване на християните. Вместо това той избрал мисията да бъде техен покровител.

Император Галилей бил безкрайно недоволен, многократно нареждал на Димитър да се откаже от християнската вяра.

Заради неподчинението си, Димитър бил прободен с копие на 26 октомври 306 г. Според народните вярвания с идването на Димитровден идва и зимата.

В най-разпространената легенда за свети Димитър се разказва за семейството на един рибар, което нямало деца.

Мъжът и жената всекидневно се молели на Бог да ги дари с рожба. Един ден рибарят уловил рибка, която с човешки глас го помолила да я пусне и той го сторил.

Рибарят хванал втори път същата рибка, но отново я пуснал. Когато за трети път мъжът уловил рибата, тя му казала, че трябва с жена му да я сготвят, да я изядат и да заровят костите й под яслите на кобилата им.

След като го направили, кобилата родила 2 жребчета, а жената на рибаря – две момченца, които кръстили Димитър и Георги.

Когато пораснали, двете жребчета се разделили. Георги предупредил Димитър, че ще разбере дали е умрял, ако види от стряхата да капе кръв. Един ден Димитър наистина видял това и тръгнал да търси брат си, но открил, че той е погубен от змей.

Тогава Димитър принудил змея да върне душата на Георги, което и станало. Така двамата братя се понесли към небесата, където си поделили годината: за Георги лятото, за Димитър – зимата.

Поверия В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден „полазника“, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата.

Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна. Наричат деня и „Разпуст“, защото тогава се разпускат ратаите, наети на Гергьовден за полска работа.

На трапезата се поднася пита с ябълки, баница с ябълчник или печени ябълки.

Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агнета.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето „се отваря“ и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. *** На 27 октомври се отбелязва денят на св. Димитър Басарбовски, живял в колиба, водил богоугоден живот и изцелявал болни.

Той винаги е изобразяван с бяла брада, от която започва да падат първите снежинки.

Тогава се отбелязва и Денят на св. мъченик Нестор – името му означава „човек, който се помни, мъченик”. Този ден е известен и като Мишинден или Пуганци

В народните поверия на Мишинден домакинята маже с говежда тор комина, праговете на дома и хамбарите, за да замаже очите на мишките.

На този ден не се работи женска работа, никой не бива да се докосва до дрехи, хамбари и плевни и до всичко, което може да пострада от мишките. Жените не трябва да държат остри предмети, да режат с нож и ножица, нито да шият с игла или да плетат с куки.

На 8 ноември е Арханхеловден.

Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени Архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия.

Един е „известител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“.

Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола.

В православната именна традиция няма друг Божи хранител с толкова много длъжности: Ангел на смъртта, душевадецът „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на Христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“.

Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии — Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека.

Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас – християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път.

Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил.

Трапезата в чест на Архангел Михаил е празнична — коли се курбан и се пекат така наречените рангеловски хлябове, които са два вида: боговица и рангелово блюдо.

Освен това, в задължителните ястия на софрата се включват и овнешко или шилешко, варено жито, фасул и червено вино.

Архангеловден е християнски празник, който се чества всяка година на 8 ноември

в чест на „съборното единство на ангелските чинове“.

Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали душите на мъртвите Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка).

По тази причина той бива възприеман като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душевадник, вадидушник.

В съботата преди празника се прави Архангелската (Рангеловската) задушница – една от най-големите през годината, която е в пряка връзка в представата за свети Архангел Михаил като ангел на смъртта.

И за задушницата, както и за патронния празник на светеца, се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение.

Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“

Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет.

Тя също изрича думите

„Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме!

Сега с паница, догодина с бакъра!“ На някои места в родината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго.

Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка На този ден черпят Ангел, Ангела, Алина, Ангелина, Ангелинка, Анжело, Анжела, Архангел, Гавраил, Гаврил, Мила, Милко, Милка, Милан, Милен, Милена, Миленка, Михаил, Михаел, Михаела, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радул, Радмила, Радослав, Радослава, Ростислав, Ростислава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рая, Раян, Руси, Серафим и производните им.