Ново село – център на въстнието в Прибалканието

Захари Стоянов пише за Новоселското въстание:

„За него имам твърде малко сведения, макар то да беше най-организираното и разпространеното въстание в цяла Северна България“.

В последно време се води спор Севлиево или Ново село са били център на въстанието в Прибалканието през 1876 година. Никой не отрича голямата роля, която са изиграли 3а подготовката и провеждането на въстанието севлиевските революционери – Стефан Пешев, Йонко Карагьозов и Никола Дабев. Но може ли да се приеме, че едно селище ка­то Севлиево, в което не е гръмнала дори и една пушка, е било център на въстание, избухнало 40 км. южно от него.

Безспорно негов център е било Ново село, тъй като жителите му масово въстават и дават най-много жертви. Не случайно летописецът на въстанието – Иван Марангозов го нарича не „Севлиевското“, а „Новоселското“ въстание. По този въпрос не възразява дори и брата на Cтефан Пешев, който е бил министър на просвещението,когато книгата на Марангозов се издава.

И когато си задаваме въпросът, 3ащо именно Ново село става един от важните центрове на Априлското въстание? Отговорът може да бъде само един – това става благодарение на благоприятното географско разположение, на свободолюбивия дух на бал- канджиите и на техния икономически и културен възход през Възраждането.

Ново село, днес част от град Априлци е разположено в котловина, заградена от Стара планина, предпланината Черни връх и възвишението Острец. Затова тя представлява естествена крепост, в която може да се влезе само през Дебневския и Граднишкия боаз. Съхранените в народната памет легенди за Крали Марко и преданията за местните хайдути – Никола Делича, Михаил Войвода, хайдут Тодор Барбула и преселилият се тук калоферец Начо войвода са поддържали буден народния дух. Избягалите от турския терор от различни краигца на родината и заселили се в дебрите на планината под Юмрукчал и Марагидик, са били хора корави и свободолюбиви.

В началото на 19 век Ново село се превръща в търговско- занаятчийски център на значителен район. Балканджиите имат връзки с близки и далечни краища. Животът им става близък с живота в градовете. Това повдига тяхното самочувствие. Тук те живеят по-свободно и са по-сигурни за имота и живота си.

Икономическият напредък на Ново село води и до културен възход. През 1812 год. те отварят училище, а две години по-късно си построяват и църква. Училището и църквата повече от шест десетилетия през тежките робски години вървят ръка 3а ръка в борбата за духовното извисяване на новоселци. В зората на 19 век, буквата и кръстът се преплитат в небето над Новоселската котловина, като върховен знак на човешките добродетели.

Силната конкуренция на западните фабрични стоки затварят доста новоселски работилници и дюкяни. Данъците в края на робството неимоверно много нарастват и събирането им е съпроводено със золуми и насилия. Когато балканджията няма пари да си плати данъка той влиза в дебелия лихварски тефтер, загубва имота и добитъка си, и става ратай. Й не е чудно защо, когато на 2 май 1876 година черковната камбана призовава на бунт, овчарят захвърля гегата, орачът зарязва ралото, занаятчията оставя чукчето, бакалинът затваря кепенците на дюкяна и всички застават под знамето на революцията.

Варчо Варчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *