Маршрути

Tук може да се насладите на разходки в планината, пикници , гъбарство и билкарство, риболов, колоездене и още от удоволствията на селския туризъм и екотуризъм..

Езда за начинаещи, планинска езда, високопланински преходи в конна база „Априлци“

Забележителности в близост:

  • Етнографски музей в град Троян

  • Художествена галерия в град Троян
  • Троянски манастир
  • Природонаучен музей в село Черни Осъм
  • Национална изложба на народните занаяти в село Орешак
  • Музей на открито “Етъра” и музей на хумора в град Габрово

МАРШРУТИ

Град Априлци (квартал Видима) – Видимско пръскало (4 часа)
От квартал Видима на град Априлци се тръгва на юг по шосето за ВЕЦ Видима. Шосето следва Стърна река – начален приток Видима, пресича я след 1,5 км по мост и се разклонява, продължава се по лявото отклонение. Върви се по западния бряг на река Видима и се подминават хижа Видима. При ВЕЦ Видима пътят се разклонява, пресича се реката и се поема наляво. Маршрутът следва черния път по долината на реката. На няколко места тя се пресича по мостове. Достига се края на пътя – Пръскалското водохващане. Продължава се по добре очертана пътека, като се преминава ту на левия, ту на десния бряг на реката. Навлиза се в хубава стара букова гора. Минава се между двата огромни Щърбанови камъка и след стръмно изкачване по склона се стига до удобно погледно място в края на гората. Право напред са следите от голямата лавина паднала през 1987 год. Лавината се е откъснала от билото над Видимското пръскало. Падането й от шеметните 80 м и срещата й със земята след това предизвикали унищожителна ударна вълна, повалила 180-годишната гора на площ от 10 ха по протежение на цели два километра. Това е най-голямата лавина в България в последно време. По билото на планината от изток на запад се виждат двата исполина – Юрушка грамада и Параджика. Те бележат общата граница на резерватите Северен Джендем от север и Джендема на юг. Между двата основни върха на този венец се намира седловината Пилешки полог, събрала водите от източните склонове на връх Параджика и западните на Юрушка грамада. Именно тази малка рекичка дава началото на грандиозното Видимско пръскало. Част от маршрута е през резерват Северен Джендем!Той е най-високо разположеният резерват в Националния парк. Ако попаднете тук в мрачен ден, ще усетите смразяващ хлад – Балканът ви посреща навъсен, но почакайте да видите същите тези скали, огрени от следобедното слънце. Всеки ръб и всяка скална пукнатина грейват, дори и в най-сухото лято тук шуртят потоци, спускат се водопади – Джендемът се усмихва закачливо. Тук е царството на скалите – сурови и непристъпни стени се издигат от всички страни и подпират купола на планината – връх Ботев. След последните заледявания естествената крепост е подслонила много видове, останали само тук и никъде другаде в България. Скалните урви, множеството пещери и връзката с другия Джендем, превръщат резервата в част от обширната, сравнително рядко посещавана от човека територия – основно убежище за дивата коза и мечката. На тръгване често ще забележите сянката на огромна птица – орел, зорко бдящ над обетованата земя в Балкана. 
Хижа Плевен – връх Костенурката
От хижа Плевен маршрутът се изкачва на юг по рида Бъзов Дял. След преминаване на рядка букова гора се достига местността Мургата – по-равно място, след което изкачването на юг продължава из наклонени пасища. Пътеката се разклонява – право напред продължава стълбовата маркировка на зимния маршрут за връх Ботев по парапета на връх Млечния чал. След изкачването на Млечния чал се поема по билото на запад с леко спускане към връх Жълтец, следва спускане по стръмния западен склон на върха, известен като Брустовете. След късо разстояние се излиза на равното и тясно било от източната страна на връх Костенурката. Този връх обикновено се подсича от север. Това е част от билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина. Не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен. За алпинистите представлява траверс от ІV б категория на трудност. При хубаво време и добра видимост предлага неповторими гледки към Северна и Южна България. Част е от прехода Ком-Емине. 
Познавателен маршрут „Видимското пръскало“
Познавателен маршрут „Видимското пръскало“ е част от туристическите атракции на Национален парк „Централен Балкан“ – вторият по големина в страната ни, опазващ изключителни и представителни горски и тревни екосистеми, запомнящи се пейзажи, невероятно богатство от видове!Маршрутът е създаден от Дирекцията на Парка, чрез обществена поръчка, финансирана от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната страна (ПУДООС).Пътешествието ще ви разкрие удивителната история на живата планина и нейните хора, ще чуете песента на водата, ще видите уникални растения и животни и ще се потопите в техния свят.· Пункт 1 – В началото ще научите повече за разнообразието на живота, мисията на „Централен Балкан“ и историята на Априлци. · Пункт 2 – В „Зелената класна стая“ ще се срещнете с растенията – полезни и просто красиви, с горските животни – с лапи, нокти, пернати и опашати, а ще има и интересни игри… · Пункт 3 – На входа на резерват „Северен Джендем“ ще се запознаете с пасищата и странните обитатели на „Централен Балкан“, ще научите приказката на водата от „буков корен“ … · Пункт 4 – Последното място предлага неповторима гледка към едно от чудесата на Парка – Видимското пръскало. Не я пропускайте! 
Град Априлци (Острец) – Дългата поляна – хижа Тъжа (3 часа)
Квартал Острец на град Априлци е най-удобният изходен пункт за посещение на хижа Тъжа. От центъра на този квартал се поема по долината на Острешка река по планинско шосе, достига се водосливат с малък поток – Атанасова стружна. Нагоре се виждат стръмни, обрасли с букова гора склонове, а над тях – скалистите чукари на върховете Зелениковец, Куртбашица, Колата и острата пирамида на връх Русалка. Минава се край горски пункт в местността Христова стружна и се достига водосливат на двата начални притока на Острешка река в местността Попова стружна. Тук шосето свършва и започва изкачване по добре очертана и маркирана пътека в западна посока. Над иглолистната гора се навлиза в рядка букова гора, продължава се по ръба на хребет, зает от стръмната Дълга поляна. В горния и край се пресичат два завоя на черния път за хижа Тъжа, при достигането на гората със завой на югоизток се продължава по път, който пресича стръмния Студен улей. По него зимно време се изсипват лавини и се натрупват в дълбокия му дол. Малко след Студения улей, пътят излиза от гората, изкачва се на превала на прохода, при местността Табите и подминава постройката там. На юг се слиза през два дълбоки дола – вторият наречен Челебията и се пристига на хижа Тъжа. 
Хижа Яворова лъка – хижа Плевен
Преходът е доста дълъг, около 7 часа, но е добре маркиран. От хижа Яворова лъка се тръгва по черен път и след около 350 м се достига разклонение, от където се продължава по левия път. След около 1,5 часа се стига до запустели бараки в местността Бряза. От тук започва много стръмно изкачване право на изток за около 2,5 часа. Излиза се на просторни поляни – Новоселски поленици. Те се пресичат за по-малко от 1 час, след няколко минутно спускане се стига до малка река, извираща от връх Жълтец. Тя се пресича и за около 1 час по хоризонтална пътека през букова гора се стига до хижа Плевен. 
Град Априлци (Видима) – местността Мазането – хижа Плевен – връх Ботев – хижа Рай
От квартал Видима на град Априлци се тръгва на юг по шосето за ВЕЦ Видима. Шосето следва Стърна река – начален приток Видима, пресича я след 1,5 км. по мост и се разклонява, продължава се по лявото отклонение. Върви се по западния бряг на реката и се подминават хижа Видима и ВЕЦ Видима. На юг над изворите на реката е връх Кралимаркова копа, а на изток са гористите ридове Малък и Голям Осрядък. При водослива на началните притоци на реката, шосето свършва с площадка за обръщане. Започва много стръмно изкачване, с множество къси завои през букова гора по източния склон на рида Бъзов дял. Излиза се на билото му, където се постройките на хижа Плевен, ПСС и др. Маршрутът продължава да се изкачва на юг по същия рид. След преминаване на рядка букова гора се достига местността Мургата – по-равно място, след което изкачването на юг продължава из наклонени пасища. Пътеката се разклонява – право напред продължава стълбовата маркировка на зимния маршрут за връх Ботев по парапета на връх Млечния чал. Летният вариант (лавиноопасен и забранен за движение през зимата), завива на югоизток през пасищата. На запад в ниското остава долината на Кривинишка река, на изток – в пропастта под Северния Джендем са петте начални притока на река Лява Видима – Кралимарков поток, Въртележката, Василковица (двата й ръкава – улеи – Дяволска река и Трите Купни пресичат най-непристъпната част на Северен Джендем), Елачов и Мушичин Дол. Пътеката минава край извор и каменна кошара, разположена в местността Пещта – малка наклонена поляна и неусетно се изкачва нагоре и на югоизток. От разклонението за Млечния чал, до седловината при заслон Ботев, пътеката носи името Кривините. След Пещта се прекосяват два стръмни лавинни улея с леденостудена вода. Преодолява се стръмнината над местността Кралимарковата копа. Пътеката се провира из камънаците на трети улей и заобикаля стръмен тревист ръб. Под него гърмят водите на Дяволска река и тъмнее отворът на голямата пещера – Водните дупки. Следва още по-стръмната част от маршрута – от ляво и от север под краката е бездната на река Василковица. На среща – на изток тъмнеят Джендемските стени, набраздени от тревисти корнизи. Пътеката завива право на изток, промъква се под стръмните, открити склонове на възвишението Трите купни и с остър завой на юг се изкачва на седловината между върховете Безимен и Ботев, където е и заслон Ботев. От тук се следва стълбовата билна маркировка и се изкачва връх Ботев. От върха се продължава на юг, по серпантини от изток се обхожда стръмната (вечна) пряспа. Пресича се река Пръскалска и по наклонен терен продължава спускането на юг. Достига се скална площадка над Райските скали, откъдето добре се виждат пропастите на Южния Джендем, отсрещните върхове Чуфадарица, Белчу, Хайдута и Равнец, Калоферските Купени и Хайдуттепе, ниско долу в пропастта, като кутийка се вижда и хижа Рай. От тук поема, така наречената Тарзанова пътека, осигурена с парапет. През зимата тя е лавиноопасна! Пътеката излиза в подножието на Райските скали, откъдето с четири големи завоя по стръмно пасище се спуска на пътеката от хижа Левски за хижа Рай. Тръгва се на изток. Пресича се Пръскалска река, образувана от водопада Райското пръскало и се достига хижа Рай.Част от маршрута е през резерват Северен Джендем (Кривините – Палатките) и част през резерват Джендема!Северен Джендем е най-високо разположеният резерват в Националния парк. Ако попаднете тук в мрачен ден, ще усетите смразяващ хлад – Балканът ви посреща навъсен, но почакайте да видите същите тези скали, огрени от следобедното слънце. Всеки ръб и всяка скална пукнатина грейват, дори и в най-сухото лято тук шуртят потоци, спускат се водопади – Джендемът се усмихва закачливо. Тук е царството на скалите – сурови и непристъпни стени се издигат от всички страни и подпират купола на планината – връх Ботев. След последните заледявания естествената крепост е подслонила много видове, останали само тук и никъде другаде в България. Скалните урви, множеството пещери и връзката с другия Джендем, превръщат резервата в част от обширната, сравнително рядко посещавана от човека територия – основно убежище за дивата коза и мечката. На тръгване често ще забележите сянката на огромна птица – орел, зорко бдящ над обетованата земя в Балкана. 
Хижа Тъжа, Русалиите, заслон Маринка, връх Ботев
Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.От хижа Тъжа се тръгва в посока юг-югозапад по ясно открояващ се път и след около 1.20 часа се излиза при местността Пенчов чучур. От там се следва билото на планината и се тръгва по вертикалната републиканска маркировка в посока запад. След около 1.40 часа се стига до заслон Маринка, в подножието на връх Ботев. Питейна вода има на около 100 метра от заслона, в скалите. Мястото е опасно, трябва да се внимава за подхлъзване. От заслон Маринка до върха се стига за не повече от 40 минути. На връх Ботев няма туристическа спалня. 
Квартал Острец – Христова стружна – хижа Тъжа – връх Марагидик
Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.От центъра на квартал Острец с градски автобус се стига до махала Боевци. От там се тръгва направо по асфалтовия път до Острешка река и за около 1 час се стига до Христова стружна. От там след около 2 часа пътеката се пресича с горски път, който следва до билото на планината. От там в посока юг-югоизток за около 20 минути се стига до хижа Тъжа.За връх Марагидик се тръгва по планинското било (местността Табите) в югозападна посока. До върха се стига за около 1.30 часа.За Кадемлийското пръскало се тръгва от хижа Тъжа, в югоизточна посока. След това се върви по макаданов път, водещ към село Тъжа. От хижата до Кадемлийското пръскало се стига за около 2.40 часа. 
Хижа Плевен, пещера Водните дупки, хижа Плевен
Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.Маршрутът е интересен и не много труден двучасов преход до пещерата Водните дупки. Пътеката е със слаба маркировка, движи се хоризонтално на хижа Плевен и навлиза в Джендема. Самата пещера е с много ниши и зали. От нея извира вода с голям дебит. Влизането в пещерата без светлина и въже е забранено. За маршрута се препоръчва наемането на планински водач. 
Хижа Плевен – Поленици – връх Жълтец – Пещта – хижа Плевен
Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.От хижа Плевен се тръгва на запад по ясно открояваща се и маркирана с жълто и бяло пътека за хижа Яворова лъка. До местността Поленици се стига след около 1.40 часа. От Поленици туристите трябва да поемат по маркировката за хижа Амбарица. След това се продължава по пътеката в юг – югоизточна посока и се излиза на билото. От връх Жълтец се следва пътеката в североизточна посока и се слиза на пътеката за хижа Плевен над местността Пещта. След около 1 час пътеката слиза на хижа Плевен. Маршрутът е за опитни планинари. Препоръчва се наемане на планински водач! 
Местност Мазането- хижа Плевен- връх Ботев- хижа Плевен-местност Мазането
Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.За начало на маршрута се използват градските автобуси от Априлци до ВЕЦ „Видима“. От ВЕЦ-а до местността Мазането (4 км) се пътува пеша по асфалтов път около 1 час. От Мазането се тръгва по добре маркирана и ясно открояваща се туристическа пътека и след още един час се стига до хижа Плевен. След почивка може да продължите на юг по маркираната пътека, която след 2-3 часа ще ви отведе до билото на първенеца на Стара планина – връх Ботев. Около 40 минути след хижа Плевен пътеката започва да се движи хоризонтално по ръба на живописния Северен Джендем. Тук имате възможност да се наслаждавате в продължение на 1 час на непристъпните зъбери и канари от най-живописната част на Стара планина. При ясно време гледката от върха е величествена. На югозапад се наблюдават могъщите очертания на Рила и назъбеният профил на Пирин. На юг тъмнее лабиринта на легендарните Родопи. На север се редуват безкрайни възвишения, които постепенно се снижават към Дунавската равнина. На върха времето бързо се променя, за това след като се насладите на гледката и добре отпочинете, побързайте по обратният път за хижа Плевен. 
Хижа Тъжа – връх Русалка (Марагидик) – 1.15 часа
Красивият връх Русалка се издига северозападно от хижата. Изкачването му е леко и приятно, а денивелацията, която се преодолява е сравнително малка – около 400 метра. По добре очертана пътека в западна посока се набира плавно височина. След около 1 км пътеката се раздвоява – лявата траверсира под главното било изворите на река Тъжа и с огромна дъга извежда на Русалийска поляна. Дясната пътека продължава в северозападна посока и изкачва връх Русалка. От него се открива широка панорама към цялото поречие на река Видима и град Априлци, към част от Северния Джендем и Предбалкана.По-популярно е старото име на върха – Марагидик. С него са свързани различни легенди и предания. Една легенда разказва за смела българка от този край, хвърлила се в бездните и намерила смъртта, за да се спаси от поругаването на поробителите. Друга легенда е за хубавата и капризна мома Мара, която обещала да стане изгора на този момък, който на ръце я изнесе на челото на стръмния връх. Намерил се такъв юнак, но на върха той умрял от изтощение. Трета легенда свързва този интересен връх с името на сестрата на Крали Марко. Едно от най-интересните предания е свързано със сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Мара. Обречена за харема на султан Мурад, на път за Одрин тя минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа и на името на върха и прохода източно от него – Марагидик (Марин проход). 
Хижа Васил Левски – хижа Плевен – 4.30 – 5 часа
От хижа Васил Левски покрай Говедарника до местността Дюза се върви в продължение на 1 час по пътя за хижа Рай. Оттук пътеката, ясно очертана през тревистите пасажи на високопланинските пасища и маркирана със стандартна маркировка върви в северна-североизточна посока и пресича река Дериндере близо до извора й. В същата посока последователно се пресичат река Канлъдере и река Хайдука, минава се северно от връх Побита глава и се излиза на седловината при заслон Христо Ботев (2050 м.н.в.).На 250 – 300 метра преди да се достигне заслона, от основната пътека в север-североизточна посока се отделя пътеката за хижа Плевен. Тя прехвърля седловината между връх Ботев и връх Безименния и отначало се спуска право на север, като с няколко извивки на два пъти пресича изворния поток на река Василковица, северно от главното било на планината. След като се спусне на около 150 м под главното било, пътеката която се провира през големи скални отломъци и висока алпийска трева, рязко завива в западна посока и траверсира стръмните северни склонове на връх Безименния и Млечен чал. Под нея остава Северния Джендем. На сравнително късо разстояние се пресичат стръмните и скалисти корита на пет леви притока на река Василковица – Елачов дол, Трите купни, Шейтанска река, Въртележката и Кралимарков поток, като се минава непосредствено южно от връх Купата и се излиза в местността Пещта – малка скалиста площадка северно от връх Млечен чал. Оттук се завива рязко в северна посока и по стеснения хребет Мургата, през рядка букова гора се слиза на Бъзов дял – вододел между река Лява Видима и река Кривинишка, където се издига хижа Плевен (1390 м.н.в.). 
Хижа Плевен – връх Ботев – 3 часа
Хижа Плевен е много удобна изходна база за изкачването на старопланинския първенец, но само през лятото тъй като през зимата много пасажи от пътеката към него са лавиноопасни. Почти през целия път се разкриват прекрасни панорами към дивия лабиринт на Северния Джендем. От хижата в южна посока маркираната пътека пълзи през гористия хребет Мургата, излиза на откритото било и се спира на малката скалиста площадка Пещта. Оттук пътеката завива на изток и траверсира косо, като постепенно набира височина. Тя минава високо над надвесения над Джендема скалист връх Купата (Кралимарковска купа), над пещерата Водните дупки и след като пресече левия изворен приток на река Васильовица с рязък завой на юг изскача на седловината при заслон Христо Ботев. Оттук в източна посока, по серпентините на гъсто маркираната билна пътека връх Ботев се изкачва за около 30 – 40 минути.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *