Къщата на балканджийте в миналото

Многобройни къщи са пръснати из района на Априлци и по склоновете на възвишенията на Стара планина. Особено живописно са разположени селските къщички из прохладните планински поляни в махалите Щърбани, Паздери, Пипери, Черни Връх. Макар и рядко, из махалите тук-таме се срещат запазени и старинни къщи, в които са живеели нашите прадеди. Те дават представа за вида и характера на гостоприемната къща преди Освобождението. Гостоприемството е характерна черта на балканджийските семейства – всеки гостенин, познат или непознат, е добре дошъл в тяхния скромен дом. Добрата и гостоприемната домакиня намира с какво да посрещне гостенина така, че той да остане доволен.

Старинните къщи от били градени предимно от дялани камъни, дървен плет и били измазани с кал и покрити с каменни плочи. Обикновено къщата е имала три помещения, голяма стая (одая), соба (спалня)  и малко килерче. В тези малки по обем къщи са живели многолюдните сговорни патриархални семейства.

Голямата одая е основното помещение. Тя е предимно продълговата. Някъде в нея са влизали направо отвън, а другаде през малко коридорче, което служи само за преминаване. От голямата стая води врата до одаята, собата и килерчето. То е малка стаичка, в която са поставяли каците със зеле, туршии и качета със сланина и кръвтина /месо, което се слага в качето със сланина/ и сирене.

Централно помещение в балканджийското жилище заема помещението с огнището . Уредбата му се характеризира с два основни елемента – огнище (камина) и водник. Огнището има три основни функции: приготвяне на храната, отопление, а често и осветление. То е изградено на разделителната стена към другото основно жилищно помещение — собата, като по този начин се отопляват и двете. Водникът представлява набити в стената дървени клинове, върху които се окачват съдовете с вода. Над тях има полица за нареждане на различна домакински съдове — чинии, паници, сахани, кани и др. В къщито е мястото на сандъка, в който се държи брашното за месене на хляба. Тук се поставя и софрата (дървена кръгла паралия) и трикраки столчета, около която се събира цялата фамилия за хранене. Около оджака (комина) във всяка къща стърчели голям брой малки и големи куки, върху които зимно време селяните поставяли венците от царевица, чушки, лук за зимата. В края до вратата обикновено са нареждали шарени стомни, чието производство датира от най-старо време в този край.

Интериорът на другото жилищно помещение – собата (спалнята), е изцяло дело на сръчните ръце и вроден усет за красота на стопанката на дома. Подът е покрит с шарени черги, а върху одъра е разстлан пъстроцветен китеник. До стената е раклата с дрехите на членовете на семейството и миндерът за сядане. Той е с форма на продълговат сандък. Горната част е подвижна и се отваря като капак, а вътре могат да се побират различни вещи. Миндерът няма декоративна украса, но застлан с цветна черга се превръща в уютно място за почивка. Място на стената намира домашният иконостас. Добре изработени черги, малки пъстри перденца и завески по полиците са създавали приветлива обстановка в дома на балканджията.




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.