Коледа e празник на празниците, без нея няма Великден

Краят на годината е синтез на извървения път през усилния труд, през борбата за надмощие на доброто над злото, за да завърши с венец на човешкото съзидание и тържеството на духа.

Предстоят най-веселите, най-заредените с радостни чувства, надежда и вяра празници.

9 декември Света Ана На този ден се отбелязва зачатието на св. Ана, майката на Богородица.

Тя е покровителка на брака, семейството, майчинството. Закриля младите жени, бременните и вдовиците. Народът ни нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино ведение, Света Ана Каталина.

На места денят се смята за лош и опасен. Света Ана е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.

Как празнуваме Празникът някога е съвпадал с деня на зимното слънцестоене и затова е свързан с нарастването на деня и с редица магически практики, които съпътстват всеки граничен период. Магьосници могат да оберат плодородието, а хората взимат предпазни мерки това да не стане.

Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони. Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите като деня. Насаждат се кокошки за първи път, за да се излюпят всички яйца. Ако в къщата се вкара прасе, то може да покаже късмета на дома. Ако рие напред, това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.

Ако кокошка прескочи прага на къщата, годината няма да е добра, защото кокошката, за разлика от прасето, рие с краката назад. Девойките могат да разберат как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка.

Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба. Какво не трябва да се прави Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно. Майките не бива да работят, за да не се разболяват децата.

Не се работи с вълна, за да се раждат женски агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.

20 декември Игнажден

Когато Игнатий (лат. „огнен, пламенен“) бил малко дете, сам Исус Христос го вдигнал на ръце и го показал на учениците си с думите: Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Оттогава го наричат Игнатий Богоносец.

Вярват, че помага при лечението на различни тежки болести. Игнажден е народната Нова година Според народното поверие, от Игнажден зимното слънце започва да се свива, да си ходи, за да дойде на негово място лятното. Денят започва да расте по-бързо, „колкото петел скача на прага“.

На земята хората палят огньове, за да помогнат на слънцето да свети по-силно, и вярват, че пламъците им ще пречистят и предпазят от всяко зло. Огънят свързва земята с небесния слънчев свят. Всички ритуали на празника имат магически смисъл. Хората с жестове и думи показват на силите от отвъдното, което в празничните дни са много близо, какво искат да им се случи.

Пази се строг пост. Как празнуваме Празничният хляб Може да не се меси всеки ден, но на Игнажден е добре да се направи. Хлябът е символ на плодородие, на задружност в дома, благославя за здраве и придобивки. Месят кравайчета за всеки от семейството, нито един да не бъде пропуснат. Раздават се и питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.

На празничната вечеря стопанинът разчупва обредната пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.

Като за Ново начало Като на всеки празник, свързан с начало, промяна, преход във времето, трябва да се изчисти къщата. Измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви като по вода” напред през годината.

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. Каквото внесеш в дома, стократно ще се умножи в годината. Рано сутрин родителите слагат децата на кантар или ги „повдигат” за ушите, за да растат по-бързо.

Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвака децата под завивката още докато спят. Хвърлят кестени в обора, за да скачат агънцата като тях. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго на трапезата, за да дойдат годежари.

Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, най-белите, и ги оставя в пръстена паница.

На Бъдни вечер по тях се гадае за здраве и късмет.

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, за да „не излезе берекетът”. Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се вари боб, за да няма през лятото градушка. За предпазване от болести не се пере.

Вярва се, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици. Особено задължително е да ги почитат бременните и нераждалите, за да родят лесно. Ако дете се зачене на Игнажден, може да се роди с недъг.

24 декември Бъдни вечер Бъдни вечер, или както се нарича още „Малка Коледа”, „Крачун”,

е един от най-силните семейни празници, изцяло посветен на подготовката за големия празник – Рождество Христово, Коледа. Подготовката е грижа както на жените, така и на мъжете.

Мъжете обикновено се събират на групи, колят прасето за празничната трапеза, която е на следващия ден. През това време жените пекат обреден хляб и готвят постни ястия.

Собственикът на къщата подготвя „бъдник” – дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през нощта.

Този „бъдник” представя Младия Бог, който ще се прероди тази нощ. Когато хазяинът влиза в къщата с бъдника, той пита: „Славите ли Млада Бога?” Жените отговарят: „Славим, славим! Добре дошъл!” Мъжът добавя: „Аз вкъщи и Бог с мене!”

В миналото бъдника дори са поливали с масло от смирна и са го обвивали с бяла кърпа. Внасянето на това дърво-символ в къщата олицетворявало увеличението на реколтата и на животните през следващата година. Същата вечер, когато запалват огнището (камина), бъдника го поставят в средата, така че да гори цяла нощ.

Идва време за ястията.

Те се подреждат на масата, като почетно място на трапезата заема обредният хляб, наречен „боговица”, „богова пита”, „божичник”, „вечерник”, „светец” или „харман”. Той е замесен с „мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита.

От тестото върху питата се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб момата носи и „вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 5, 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата.

Първото парче от нея е за Бог и се оставя пред иконата, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парӚта, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на ядене да не се става.

Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля.

Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. 25 декември Рождество Христово, Коледа На 25 декември християнският свят отбелязва рождението на Божия син – Исус Христос.

Някога празникът е бил посветен на различни езически, огнени небесни божества. Отразявал е преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново. С раждането на Христос започва нов момент в човешката история.

То слага начало на ново летоброене. Коледа е не само граница във времето, а празник на празниците, начало, без което не би имало Разпятие и Възкресение Христово, Възнесение и Свети Дух, Преображение, Кръстовден.

Как празнуваме Първи съобщават новината за чудното Раждане коледарите.

Те вървят на групи и благославят всеки дом. Царят им, наричат го „станеник”, е млад мъж, който знае коледарските песни, има щедра ръка и добро сърце. Участието в обичая е посвещение.

С коледуването, сурвакането на Нова година, риенето на обори на св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден и Богоявление момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

Навсякъде чакат коледарите с радост. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Пред коледарите обикновено тичат момчета на възраст под 12 години, които уведомяват собствениците с почукване на вратата, че към тях идват скъпите гости.

И така, някои момчета („котараци”) издават котешки звуци. Другите момчета („магарета”) носят подаръците от коледарите. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара.

Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) член на фамилията, до най-малкия. Първата песен е предназначена за стопанина на къщата.

След това коледарите изпращат поздравления до всички членове на семейството, на млади и на стари. Едновременно с това коледарите потропват със своите тояги по земята.

Собственикът на къщата приканва момчетата на масата и ги черпи с вино и ракия. Ако в къщата има неомъжена девойка, тя дава на водача специална коледна пита.

Водачът, от своя страна, повдига високо питата и се моли на Бог от името на цялата къща, като призовава за по-добра реколта. Това обикновено е кулминационен момент в обреда.

В допълнение към питата на коледарите се подаряват плодове, парчета от празничната торта, вино и ракия, а в последно време – и пари.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на новото състояние на вселената, подреждането и организирането на света. З

атова в голяма част от коледарските песни е запазен образът-символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

На следващата сутрин всички момчета се събират при водача, за да пийнат и хапнат и да поделят помежду си събраното. Част от подаръците и парите непременно отива за благотворителност – в църквата или в училището. Всеки взима питата на своето любимо момиче.

Ако за дадена пита има съперник, тогава се поставят залози, и който от момчетата даде повече пари, той печели питата.

Партито при водача на коледарите понякога продължава чак до следващата сутрин. Празнуват: Христо, Христина, Божин, Ицо, Ичо. В някои части на България Рождество Христово (Коледа) все още се празнува на 7 януари.