История на създаване на град Априлци

През време на римското владичество през Новоселската котловина, днес град Априлци е минавал важен път, свързващ земите на провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на връх Острец и на Русалийския проход. Братя Шкорпил пишат: „През прохода Марагидик минавала планинска пътека, която според римския обичай била снабдена с балканска порта, чиито развалини се виждали в северния склон на балканския гребен до изворите на река Острешка. Като подпорка и начало на тая пътека откъм север служели градът и крепостта на връх Острец.

След разделянето на Римската империя през 363 г. земите на днешна България влизат в състава на Византия. От нейната слабост се възползват славяни и прабългари, които трайно се настаняват на Балканския полуостров и създават своя държава през VII в. Крепостите по долината на р. Видима край селата Градница и Дебнево и на връх Голям Острец /последната е била възстановена / по време на Втората българска държава вероятно са служели като преден пост в отбраната на столицата Търново.
Няма съмнение, че в Новоселската котловина след падането на Търново в 1393 г. много българи от Севлиевския и Търновския край и Търновград, между които и няколко боляри, намират спасение от турския ятаган в слабо заселените планински дебри по най- горното поречие на р. Видима и нейните притоци в Новоселската котловина.
С преселването и на градско население в Ново село то добива занаятчийски облик и се създават еснафски традиции сред хората, живеещи в центъра му. Само така може да се обясни развитието на такива чисто градски занаяти като кондурджийство, бакърджийство, златарство и резбарство, които съществуват наред с абаджийството, кожарството, грънчарството, дъскарството, дърводелието, ковачеството, тепавичарството и бояджийството.
Развитието на тия занаяти се благоприятства от големия потребителски район, както и от сигурността на пазара, закътан в Балкана.
През епохата на Възраждането, благодарение на доброто си географеко положение. Ново село се издига като занаягчийско-търговски и културно- просветен център на котловината и съседните села. То поддържа икономически връзки с Троян. Ловеч, Севлиево. Габрово и Калофер. В центъра на селото живее и работи най-активната и издиг ната в културно отношение част от населението – занаятчии и търговци. В края на XVIII и началото на ХIХв. се разрастват някои or съществуващите занаяти: дърводелие, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство, бакърджийство, златарство, марангозчийство, кираджийство. През втората половина на ХIХв. някои от занаятчиите се обединяват в еснафи.
Кога и как са създадени Ново село, Видима, Зла река и Острец ?
В продължение на 4 века – от XV до XIX век – бегълци от разни краища на поробената българска земя намират спасение в тоя горист планински край. Заселват се покрай реки и долчини, по горски поляни и земите наоколо, разкопават ливади и поляни и ги засяват с различни земеделски култури. Отглеждат овце, кози, говеда и по – малко коне и биволи. Занаятчиите, избягали от градищата, се заселват там, където р. Кална, Сръбски дол и р. Маришница се вливат в Острешка река, създават центъра на селището и развиват старите си занаяти. Новите заселници се сближават със старите, сродяват се с тях и заедно се борят за своето оцеляване.
По случай стогодишнината от Априлското въстание в Ново село с указ № 704 на Държавния съвет на НРБ ог 20 май 1976 г. селата Ново село. Видима, Зла река и Острец се обединяват в град, носещ името на героите от април 1876 г. – Априлци.

ist

Посрещане на цар Борис III в Ново село 1931 г.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.