Героите на Новоселския край

В онази бунтовна пролет на 1876 година от 1 до 11 май, храбрите балканджий от Новоселския край, днес град Априлци,  записват светла страница в нашата  история с пролятата си кръв.

                                                  dragnio_stoichev  

Драгню Стойчев

 

Роден в  Ново село, днес град Априлци през 1822 година. Буден и авто­ритетен патриот. Бил е кмет на селото. Още през 1868 год. троянските дей­ци го посвещават в борба­та 3а свобода. Става член на първия революционен комитет. Неговото кафе­не е на разположение на ор­ганизаторите на въста­нието и именно тук се взема историческото ре­шение за неговото избух­ване. Като ръководител на чета проявява изключи­телно мъжество u безстрашие. Непрекъснато участва с четниците си в сраженията на Дебневския боаз. След падането на окървавената Новоселска република, Драгню Стой­чев закриля изтеглящите се към Марагидик сиротни жени, деца и старци. По- късно заловен и зверски из­мъчван е осъден от Търнов­ския съд на 15 години зат­вор на остров Кипър. След Освобождението е избран за народен предста­вител. Въпреки това, той не може да възстанови опожарения си дом и се изселва в с.Сенник. Умира в бедност и лишения през декември 1897 год.

                                              

                                                  kolio_pachnikovv  

Кольо Пачников

                   

Роден в Ново село, днес град Априлци през 1847 година. Бил е образован и обществено активен българин. В неговия дом през 1872 год. Васил Левски основава първия местен революционен коми­тет, на който става член. По време на подготовката на въстанието няколкократно приема в дома си Матей Преображенски – Миткалото. Оказва помощ на революцио­нера Христо Иванов – Голе­мия, в тайните срещи с ръководителите на въс­танието в дома на свещ. Петко поп Николов. По­мага в набавянето на оръ­жие и барут. Участва в бо­евете при Дебневския боаз и в последното сраже­ние под Марагидик на 11 май 1876год. Дава меди­цинска помощ на ранени­те бойци. Успява да се ук­рие в Балкана и оттам през Свищов емигрира в Букурещ и Одеса.

След Освобождението живее в родния си край, ка­то се отдава на общест­вена дейност. Умира на 1 юли 1879 г.

                                                  avram_draganov  

Аврам Даганов

                  

Роден в Ново село през 1850 г. в семейство на майстори бакърджии. Член на местния револю­ционен комитет. Акти­вен участник в подготов­ката на въстанието. В до­ма му са укривани барут и боеприпаси, точели са се ножове и саби 3а въстани­ците. По време на въста­нието е избран 3а водач на чета. По-късно, благодаре­ние добрите му организа­торски качества е избран за ръководител на Глав­ния военен щаб заедно с Йонко Карагьозов и Цанко Дюстабанов. Воюва смело и винаги е на първите по­зиции. С точната си стрелба и готовност 3а са­можертва се превръща в страшилище за турците. До последния миг на сраже­нията отбранява изтегля­щото се население към Бал­кана.След потушаването на въстанието е заловен, измъчван и е осъден от Тър­новския съд на 15 години строг тъмничен затвор на остров Кипър. След Осво­бождението умира като изселник в Дряново. От неговия род в бунта участват още четирима въстаника, заедно с братовата му дъщеря – Стояна Драгановска.


                                                         

                                                  nanko_pachnikov  

Нанко Пачников

Роден в Ново село в многодетно семейство. Първи от своите съселяни се посвещава на опасното дело. Членовете от Троянския революционен комитет го свързват с Апостола на свободата – Васил Левски. Неоценима е помоща му за изграждането от Левски на първия революционен комитет в Ново село. Като патриот е предан на тайната въоръжена подготовка на въстанието. Умеел да привлича нови хора за святото дело. След смъртта на Апостола осъществява връзка с Матей Преображенски – Миткалото. Взема активно участие в сражени­ята на Велечово и Каменна лъка. Когато му съобъцават, че детето му Христо е ранен, той тръгва към селото и е заловен от турския аскер. След тежки мъчения и побоища е откаран в Търновския съд. Осъден е на 15 години затвор на остров Крит. Завръща се след Освобождението с рани и окапали меса и след две години умира през 1880г.
                                                    

                                                  stefan_vylkov  

Стефан Вълков

Член на местния революционен комитет от 1876 год. Всеотдайно работи като касиер на тайната революционна организация. Заедно с Марин Сяров довеждат и охраняват Христо Иванов – Големия за провеждането на важно събрание относно изграждане военната организация на въстанието и предварителното разположение на въстаниците. Стефан Вълков има голяма заслуга за набиране средства от населението за въоръжаване на четниците. Определен е за комендант на Дебневския боаз. Във въстанието участва на различни позиции. Заедно с 80 души въстаници – черновръхци и остречани воюва на Граднишкия боаз. Заловен е в Балкана при защитата на бягащото население. Осъден е от Търновския съд на 15 години затвор на остров Кипър. След Освобождение умира в Ново село.

                                                  valko_ionkov  

Вълко Йонков

Изцяло отдаден на великата борба. Тайно обикаля махалите на Черни връх и привлича нови участници във въстанието. Член е на местния таен революционен комитет. Нееднократно е укривал в дома си, който се е намирал на края на селото, известния идеолог на Априлското въстание за Северна България – Христо Иванов – Големия. Той е бил и негов личен приятел. Вълко Йонков се сражава като ръководител на чета в Дебневския боаз. Защитавайки бягащото население към Балкана е заловен. Изтезаван до смърт, той е осъден от Търноския съд на 15 години затвор на остров Кипър – крепостта – Мусса. След Освобождението се завръща в родния си край и не след дълго умира.


Роден в Ново село в многодетно семейство. Първи от своите съселяни се посвещава на опасното дело. Членовете от Троянския револю­ционен комитет го свързват с Апостола на свободата – Васил Левски. Неоценима е помоща му за изграждането от Левски на първия революционен комитет в Ново село. Като патриот е предан на тайната въоръжена подготовка на въстанието. Умеел да привлича нови хора за святото дело. След смъртта на Апостола осъществява връзка с Матей Преображенски – Миткалото. Взема активно участие в сражени­ята на Велечово и Каменна лъка. Когато му съобъцават, че детето му Христо е ранен, той тръгва към селото и е заловен от турския аскер. След тежки мъчения и побоища е откаран в Търновския съд. Осъден е на 15 години затвор на остров Крит. Завръща се след Освобождението с рани и окапали меса и след две години умира през 1880г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *