Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина

Църква "Св. Петка Параскева"

Църква "Св. Петка Параскева" в град Априлци Църква "Св. Петка Параскева" в град Априлци

Църквата “Св. Петка Параскева” е гробищна и  се намира в квартал Център в град Априлци.

История: Създадена през 1814г.

История: Млади и стари, мъже и жени с похвална отзивчивост и усърдно прилежание полагат основите на храм на правата вяра. Там, на платото над р. Кална, сред причудливи и благодатни земни форми, до средновековния некропол всеки оставя и влага част от себе си, става душевно съпричастен и духовно извисен пред храма Божи, за да свети огънят на националната свяст, да се слави и пребъде българското име.

Спомените за началото се преплитат с легендите, но едно е безспорно - в 1814 година новоселчани могат да се черкуват в просторен, скрит в земята и далеч от погледа на иновереца православен храм. Предстоятел за направата му става чорбаджията-кмет Цочо Сомлев. Според едни това е благодарение на доброто, по човешки, отношение към ханъмите на ловешките първенци, приютени в селото по време на превземането на Ловеч през 1811 година от войските на ген. Сен-При.

Другата легенда е свързана с избор на севлиевски аянин и намесата на кмета Цочо Сомлев. Неговата дума се оказала решаваща и в знак на благодарност избраникътрешава да му подари Беглишките ливади. Родолюбивото чувство взема връх над материалното благополучие и вместо земя, дядо Цочо Московеца поисква църква да съгради. Разрешават му, но при едно условие - да бъде малка и ниска, вкопана в земята, „да не възбужда омразата на турците". Явяват се и подготвени свещенници, добили образование в Киев и Кишинев. Монасите Геронтий и Доротей даряват първите черковни книги. ( Иван Лалев "Априлци- Деветдневната република по Марагидик")

През есента на 1984 година Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в град Троян провежда комплексна историко-етнографска експедиция на територията на селищна система на община Априлци. При проучването на църквата „Св. Параскева", в съседство с известните вече каменни пластики, биват открити нови.

Храмът е разположен върху високия ляв бряг на река Кална, в непосредствена близост до площада на града.. Той е част от типичен църковноучилищен възрожденски комплекс, включващ и построеното през 1850 година училище. Двете сгради били заобиколени от здрава каменна ограда с оформена в северозападната й част масивна дъбова порта. Тържествено каменно стълбище тръгвало от чарщията, виело се по ската, преминавало през портата и отвеждало към храма.
Църквата „Св. Параскева" е трикорабна а едноабсидна сграда от псевдобазикален тип, почти напълно вкопана в земята. Фасадна украса почти липсва. Според архитектурния тип и проучванията на Ив. Марангозов началната дата на построяването й трябва да отнесем най-общо към епохата на Ранното възраждане, като за горна граница приемем годината 1814-а.
Храмът е претърпял две сериозни преустройства. Първото през 1845 година, явно във връзка с регламентирането правата на християнското население в Османската империя след Одринския мир и последвалото го итензивно църковно строителство. Подобрено било осветлснието на сградата, а от запад била пристроена открита галерия с аркада. През 1930 година рухнали сводовете, южната стена, а вероятно и галерията от запад, което наложило последното преустройство на църквата.
Особен интерес представлява известната и новооткрита върху два капитела за колони каменна пластика.
Капителите са кубически от един широко разпространен през Възрожденската епоха тип. Изработени са от кафяво-сив пясъчник. В скосените ъгли са оформени триъгълни сфероидални пана, изпълнени с растителни, животински мотиви и едно човешко изображение.
Капител № 1 е използуван за база на най-източната подпорна колона, вградена в южната стена на църквата при второто й преустройство. Върху северозападното триъгълно пано е изобразена шестлистна розета. Изображението е третирано като леко приплесната полусфера, разделена на шест равни части, чрез излизащи радиално от центъра й врязани линии. Розетата е широко използуван декоративен елемент през Възрожденската епоха. Срещаме я  и върху северната врата на църквата „Св. Всях Светих" в с. Г. Желязна (1858 г.). Твърде точен паралел на интересуващата ни розета намираме върху възрожденска гривна от Троянско. Един показателен факт, насочващ ни към взаимовръзките в народното изкуство през разглеждания период.

capital_cherubВторият капител


В югозападния ъгъл на капитела е изобразена птица, стъпила върху малък четириъгълник. Двете заострени крила са вдигнати високо горе, глава.та е представена извита назад, личи добре окото. Човката е притъпена, шията удебелена, така че като цяло тази част от изображението напомня конска глава. Опашката е стилизирана като правоъгълник. Търсена е раздвиженост, но изпълнението е твърде неумело, релефът е нисък, образът е третиран плоскостно. Изображенията на птици в подобни пози са твърде често срещано явление в декоративното изкуство от Възрожденската епоха9. От това селище е известно още едно подобно, но далеч по-добро в художествено отношение пластично изображение на птица върху камък, произхождащо от старото училище в бившото с. Ново село. Изображение на птици в същото положение срещаме върху сребърни пафти от Троянско, както и във възрожденската църковна дърворезба от този историко-географски ареал. Посочените паралели .са още едно доказателство за взаимното влияние и използуването на близки декоративни елементи в пластичните изкуства през разглеждания период.
В югоизточното пано на капитела наблюдаваме изображение на човешка маска. Челото е ниско, носът три
ъгълен, широк, показан релефно. Релефно са изобразени и ушите, разперени встрани край лицето. Сключените вежди, очите и устата са предадени чрез врязани линии. Долната част на изображението е силно повредена. Вероятно маската завършва с четириъгълна брада. Релефът е нисък. Изображението е третирано плоскостно. По стилови особености маската от град Априлци е твърде близка до тези от църквите „Св. Богородица" в Троянския манастир (1835 г.) и „Св. Параскева" в гр. Троян (1835 г.).
В североизточния ъгъл на капитела е представено изображение на херувим. Разположен е леко наклонен надясно с размахани високо крила. Тялото е стилизирано като трапец. Главата е кръгла, долепена до тялото почти без шия. Около й с едно ниво по-ниско е показан нимб: Схематично чрез врязани линии са изобразени очи, нос и уста. И тук е търсено движение, но изпълнението е твърде неуверено и схематично. Релефът е нисък. Изображението е третирано плокостно. Херувимът е твърде често срещан мотив в декоративната украса на църкви и иконостаси от Възрожденската епоха. Подобно на разглежданото изображение има върху дървен домашен иконостас, произхождащ от Троянско, датиращ от интересуващия ни период. Изображения на херувими, макар и с по-различна иконография, се наблюдават и върху каменните подпокривни корнизи на църквите „Св. Параскева" в Троян и „Св. Николай Летни" в с. Гумощник — Троянско (1839 г.).
Капител № 2 е използуван за база на третата от изток на запад дървена колона, вградена в южната стена на църквата. Като архитектурен тип е еднакъв с капител № 1.
В северозападното пано е изобразена птица. Овалната глава за:вършва с малка човка. Тялото е елипсовидно, в гарната му част релефно е представено крилото. Перата са загатнати само с една надлъжна черта. Трапецовидната опашка е представена разперена чрез широка врязана линия по средата. Краката са къси, схематично представени като две прави черти. Релефът е плосък. В начина на третиране личи скованост.. тиците са често срещан мотив във възрожденската дърворезба и каменна пластика.
В югозападното пано на капитела се намира изображение на гълъб. Представен е изправен. Елипсовидното тяло е в анфас, а главата е в профил наляво. Крилата са разперени край тялото. Подобни изображения съществуват върху фасадите на църквите „Св. Параскева" в Троян и „Св. Богородица" от Троянския манастир. Гълъбът като декоративен мотив е широко разпространен в архитектурно-декоративната украса на църквите от Възрожденската епоха и присъствието му тук трябва да се обясни най-вече с мястото му в християнската символика..  Релефът е нисък, а изображението е третирано плоскостно.
Една значителна част от капител № 2 е отчупена, поради което двете изображения в  североизточния и югоизточния ъгъл са унищожени почти напълно. Върху запазената съвсем малка част и при двете пана личат фрагменти от крила.
Ако се съди по типа капител, стиловите особености на изображенията и направените по-горе паралели, интересуващата ни каменна пластика трябва да отнесем най-общо към Възрожденската епоха. Върху югоизточното пано, на капител 1, е изображение на човешка маска се наблюдават следи от стекъл се и засъхнал варов разтвор, еднакъв по цвят и структура с този от мазилката от вътрешността на църквата. Последният факт « сериозно указание, че капителите са били част от архитектурната система на храма именно като капители. От архитектурния план на църквата става ясно, че каменните капители биха могли да бъдат използувани единствено във вече несъществуващата открита галерия, прилепена към западната фасада на църквата по време на първото й преустройство. От казаното дотук естествено следва изводът, че най-вероятната дата, към която трябва да отнесем интересуващите ни капители заедно с каменната пластика върху тях, е годината 1845-а.
Според стиловите особености, както и според използуваните декоративни мотиви, каменната пластика от църквата „Св. Параскева" в град  Априлци може да се причисли в една и съща група с тази от църквите „Св. Богородица" от Троянския манастир, „Св. Параскева" в "Троян и „Св. Николай Летни" от с. Гумощник— Троянско. Изображенията са представени в нисък релеф, тре-
Тирани са плоскоетно, в много от тях личи скованост на движенията, схематизъм. Една група, представяща ранния етап от развитието на възрожденската каменна пластика в Троянско, варира хронологически от 1835 до 1845 година. Период, в който току-що се създават условия за възраждане традицията на фасадната архитектурно-декоратвана украса на църковните сгради.

Априлци.net