Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина

Алпийски маршрути в Северен Джендем

Основни турове, маршрути в Северен Джендем Основни турове, маршрути в Северен Джендем

Местонахождение и характеристика:  Северният Джендем представлява северната страна на вр. Ботев. Със своите 2 376 м надморска височина вр. Ботев е първенецът на Стара планина. Намира се в Трояно-Калоферската планина. Северният джендем е стена с ширина повече от 10 км и височина варираща от 400 до 800 м. Прорязана от десетки лавинни улеи, ясно изразени ръбове, скални тераси, различни фирнови полета и множество водопади с различна дължина, тя е една уникална природна даденост. Условно се дели на две части: североизточна и северозападна част. Стената се намира на територията на резерват „Северен Джендем“ и е част от национален парк Централен Балкан. Резерватът е обявен през 1983г. с цел да се запазят субалпийските скални местообитания на ендемични, редки и застрашени видове и уникални геоморфоложки и хидроложки обекти, естествени горски екосистеми. Релефът на резервата е силно начленен от скални проломи, стени, тераси и др. Тук вирее и най-рядкото растение в Стара планина – Балканско плюоскавиче-български ендемит. Сравнително непроучен резерват.

 Изтегли картата от тук!

 

Административен режим:

В резервата е забранено абсолютно всякаква дейност на човека и изобщо неговото навлизане в териториите му. Настоящия План за управление Национален парк “Централен Балкан” 2001-2010, Приет с решение № 522 на Министерски съвет от 04.07.2001, стр.130, обаче изрично допуска практикуването на „алпинизъм и скално катерене по категоризираните от БФА алпийски маршрути“.

Геоложка характеристика:

Въпреки трудната достъпност, масивът на Северния Джендем е сравнително добре изучен в геоложко отношение. Районът е картиран през 60-те години на ХХ век в М 1:25 000 и от тогава са известни общите черти в строежа на масива. Скалните стени са изградени от камбрийски (ок. 500 мил. год.) и късно карбонски гранити (ок. 300 мил. г., формирани през далечната Палеозойска ера), които заедно оформят една от най-забележителните геоложки структури в България – т.нар. Ботеввръшки навлак. За съществуването на тази орогенна структура се знае от средата на ХХ век, а наскоро тя бе допълнително изследвана от екип геолози от Софийския университет (доц. Д. Димов, доц. Я. Герджиков, Е. Балканска и др.). Палеозойските гранити са навлечени (т.е. се разполагат върху) горнокредни варовици и долно терциерни пясъчници. Навличането е с терциерна възраст (в интервала 55-35 милиона години) и е породено от регионална компресия, която е довела до оформянето на геоложкия строеж на Стара планина. Поради силно всечения релеф, навлачната повърхнина е запазена и може да се наблюдава на няколко места в района на Северния Джендем. Тъй като навлечените гранити са много здрави (но крехки!), а разположените под тях седименти са по-меки, навлакът е много добре изразен в релефа: стените на Джендема се издигат над навлачната повърхнина, а под нея се разполага дебел шлейф от блокажи, формирани от разрушаването на гранитите. Геоложката характеристика е от доц. Янко Герджиков.

Климат:

Верижният характер на Стара планина и в частност на Средна Стара планина определя нейното значение на важна климатична граница между умереноконтиненталната климатична област на север и разположените на 1ог преходно – континентална , преходно-средиземноморска и странджанска климатична област. Вр. Ботев като най-висок връх оказва и най-голямо влияние върху климата като мощна климатична преграда, а оттам и Северният Джендем в частност.Планината в значителна степен намалява влиянието на северните студени ветрове, но не пропуска от юг към север и по-топлите въздушни маси. Вр. Ботев, след вр.Мургаш, е и най-ветровитото място в страната. Често явление са ветрове със скорост надминаваща 140-150 км/ч. Преобладават северозападните ветрове. По периодичност и сила след северозападните ветрове следват северните и североизточните. Характерна особеност е, че при нахлуването на Югозападен вятър се предизвиква фьон по северните склонове в това число и Северния Джендем и бързо топене на снеговете. Поради релефа на Северния Джендем стената има способността да „задържа“ в себе си лошото време. Много често стената и вр. Ботев са обхванати от мъгли и облаци, докато по другите върхове времето е слънчево. Поради голямата денивелация ( 800 м) климатичните условия в началото, средата и края на стената са различни. Често се случва в първата третина температурите да са положителни, снегът мокър, докато в горните части се наблюдава силно заледяване и образуване на ледена кора и скалите с температури достигащи много под нулата. Чест спътник на алпинистите е мъглата, обикновено гъста и непозволяваща видимост повече от 40-50м. Стената започва от около 1 350 метра надморска височина и достига около 2 200 метра надморска височина.

Алпийско разкриване на обекта:

Поради отдалечеността на стената от близко населено място нейното опознаване и усвояване започва относително късно. Първото изкачване на стената при зимни условия е осъществено от 17 до 19 януари 1975 г. от четирима алпинисти: Минко Занковски, Марин Милчев, Георги Ибов и Иван Мутафов при тежки снежни условия. Очертаният тур се нарича „80 години БТС“ или както е по-известен Централен ръб. На следващата година при зимни условия е изкачен тур „ПСС“ на 14 януари от троянски алпинисти. Следват изкачванията на плевенски алпинисти на тур „Малчика“. Тур „Варна“ е изкачен на 29 и 30 декември 1976 г. от НаскоЛамбов и Радослав Славов. Постепенно към стената проявяват интерес алпинисти от Ловеч, Габрово, Велико Търново и Севлиево. В момента на стената са трасирани около 20 алпинистки тура и няколко техни варианта.

Северният   Джендем   като   обект за зимен алпинизъм:

Поради структурата на релефа Северният Джендем представлява един умален вид на една хималайска стена.Обектът предлага теренни форми наподобяващи тези във високите планински вериги. Погрешно би било мнението да се смята, че това е една чисто скална стена. В денивелацията си от 400-800 м се откриват дълги улеи, прошарени от множество прагове, скални ребра, набраздени от стръмни снежно-фирнови полета, на много места силно лавиноопасни. Характерът на изкачванията на Северния Джендем ги отличава от туровете по другите алпийски стени в България. Те не са точно очертани и нямат номерация като например по стените на Вратцата и Мальовица, а следват логични ръбови и места. Това затруднява ориентацията на гостуващите алпинисти, което налага предварителното им запознаване с маршрутите. Походът, изкачванията и прибирането са продължителни, което налага ранно тръгване и добро разчитане на времето, за да могат катерещите до вечерта да се приберат, освен ако не са запланували бивак. През лятото обектът е безопасен. Тогава всеки алпинист, може сам да избере пътя си без да се страхува от пресичането на лавинни улеи и полета. Вероятността да се загуби не би го поставила в бедствено положение, тъй като всяко място пригодено за бивак е безопасно и сигурно, като се изклюочат редките каменопади. С настъпването на зимата тревните улеи се превръщат в опасни лавини, полетата не представляващи проблем през лятото, стават изключително гладки силнофирновани участъци. Поради това Северният Джендем представлява интерес само през зимните месеци. Естествено е за да се справи непознаващ стената алпинист, най-сигурно би било да я проучи през лятото, което ще помогне за избягването на много грешки и тежки последствия. Така, че разглеждането на масива като обект за зимен алпинизъм, всъщност е и най-интересно за всички желаещи да я изкачат. Опасността от подхлъзване през зимата е огромна и често завършва с тежки последствия. Поради факта, че придвижването по снежно-фирновите полета се извършва почти без осигуровка, тъй като образуваният фирн рядко има тази дебелина, нужна за надеждна осигуровка, която да задържи някого при евентуално падане. Често преодолените през лятото камини и цепки представляват в зимно време трудност за катерещите алпинисти. Камините обикновено се натичат с лед, цепките се напълват с лед пречещ да се направи добра осигуровка.Практика е осигуряването да се извършва на пикел забит във фирна или по скални издатъци, Начинът на осигуряване се използва изключително често, а гостуващите алпинисти трудно се справят с този вид осигуровки. Принципно масивът е изграден от средно здрави гранити, които на места за изветрели и ерозирали (тур „Ролинг Стоунс“, началните въжета на тур „Път за никъде“). Често по туровете се намират много свободно стоящи камъни, с които алпинистите трябва да се съобразят. Цепките са глухи и плитки, налагащи употребата на къси, често дебели клинове и различни пластини. Поради строежа на скалата, забиването на роолплъгови клинове и спитове изисква повече време отколкото в Рила. Важно е да се знае, че стената е с денивелация поставяща я сред най-дългите в България. С нейните 800 м винаги трябва да се има предвид и евентуално бивакуване. Подходящата екипировка и бивачни съоръжения са преимущество носещо и по-голяма сигурност и безопасност. Гладките склонове са покрити с дълга алпийска трева, която след падане на снеговалеж поляга и става много добра основа за падане на лавини. Дори и валежът на малко сняг по такава трева, често е предпоставка за наличието на лавина. Тези лавини падат бързо, оголвайки целия път, по които са се свлекли. Опасности от подобни лавини има в целия Северен Джендем. Обикновено те са дейни в началото и края на зимния сезон. Някои от туровете преминават през подобни склонове („Водните дупки“, „Централния ръб“, „Благо“, „ПСС“, излизането от „Антонио Стойчев“). Почти всички водопади се намират в лавинни улеи и представляват естествен път на снежните маси. Поради това е наложително да се правят изкачвания само при отлични теренни условия, тоест когато вероятността от събаряне на лавина е минимална-здрава фирнова покривка и отсъствието на скоро паднал сняг. При някои турове има и чисто ледени и скално-ледени пасажи („Малчика“, „Троян“, „Благо“, „Ролинг Стоунс“). Характерно е силното заледяване на горната третина от стената -следствие от микроклимата и метереологичните условия. Друга характерна особеност е изобилието на тревни туфи, които се използват за придвижване по склона и скалите.

Необходими алпийски съоръжения:

За изкачване от нормално подготвена свръзка са необходими следните съоръжения : 10-12 карабинера, 4-5 примки( за предпочитане е по-голямата дължина), лична екипировка(седалка, каска, протриващо съоръжение за осигуряване, айсбал, пикел или ледена ръка, котки), клеми, ексцентрици, набор различни клинове, чук. За препоръчване е да се катери с двойно въже(2 х50м; 8,5мм) поради естеството на скалите и евентуално дълго аварийно слизане от стената. За турове, които изискват допълнителни съоръжения, необходимото е посочено в описанието на съответния маршрут.

Места за нощуване:

 Хижа „Видима“ - Това е красива триетажна постройка, намираща се до ВЕЦ „Видима“ в края на едноименния квартал на гр. Априлци. Разполага със 70 легла за нощуване. До нея се стига посредством градския транспорт на град Априлци по хубав асфалтиран път. Не особено удобен изходен пункт за Северния Джендем поради отдалечеността на хижата от алпийския обект.

Хижа „Плевен“ - Отстои на 2-3 часа от хижа „Видима“. Намира се на 1504м надморска височина в местността „Бъзов дял“. Състои се от две постройки. Главната сграда представлява бетажна постройка с капацитет 150 места. Разполага с ресторант, бар, скиорна, сателитен телевизионен приемник, дискотека и др. В съседство на хижата е разположена красива двуетажна постройка на ПСС. Задължително е свръзка, който предприема изкачване в Северния Джендем да се обади на дежурния спасител, където може да се получи информация за състоянието на стената и времето. Хижата е изходен пункт за всички алпийски маршрути и водопади, намиращи се на стената на Северния Джендем.

Допълнителни особености на алпийските маршрути:

 По стената на Северния Джендем съществуват двадесетина скално-снежни, скално-ледени маршрута и няколко техни варианта, както и около 40 водопада с различна дължина варираща от 20 до 150 м, описанието на които има следните допълнителни особености: Време за подход. Тъй като изкачванията се правят главно през зимния сезон, пътеките и подходите са не особено съизмерими и точни, като време необходимо за достигане на желания маршрут. Един подход при твърда и здрава снежна покривка или наличието на малко сняг може да се достигне примерно за 3 часа. Но при дълбок сняг, в който се затъва, необходимите часове могат да нараснат няколко пъти. Поради тези причини, часовете, необходими за достигане на даден маршрут условно ще се определят при добра снежна покривка, тоест малко сняг или здрав фирн. Варианти за обход на трудни пасажи. В настоящите описания, предвид особеностите на този район, наред с описанията на самите маршрути, са представени и известните ни варианти за заобикаляне или избягване на най-трудните участъци от съответния маршрут, които обходи и варианти се използват особено често при влошаване на метеорологичните условия или при сериозни закъснения, с оглед спасителни операции или избягване на биваци.  Местоположения на някои от по-непопулярните турове. При събирането на информацията се оказа, че началата и местоположението на тези турове, които имат фактически по едно или две преминавания, не могат да се посочат с точност дори от лицата, участвали в първото им изкачване. Тур „Победа“ по сведения на един от троянските спасители се намира на мястото на описания тур „Олимп“, тур „Олимп“ според други се намира зад Централен ръб на изток , тур „Ехо“ според Иван Масларов се нарича тур „25г Ехо“ и се намира на мястото на тур „Победа“ , а тур „Победа“ пък съвпада с тур „Олимп“, за описания тур „Ехо“ не се спори, но не се знае кой и кога го е изкачил. След почти криминалистични експертизи и разпити на очевидци, се стигна до консенсуса, че предложените схеми с най-голяма степен на вероятност се доближават до истината. Все пак с оглед съществуващите противоречия, е добре когато катерещите съобщават на кой тур отиват да упоменават и в коя част на стената се намира тура за да се избегнат недоразумения.

Пътеки:

Tе се означават съкратено чрез главната буква П(например П1,П2 и т.н.)

П1 – Започва от хижа Плевен и минава покрай долния край на ски пистата, като навлиза във вековна букова гора. Върви се по ясно очертана пътека, която достига след 20-25 мин. до малка полянка. От полянката се тръгва в източна посока и след около 200 метра се стига до дере образувано от малка река-“първото дере“. Преминава се от другия бряг, като за ориентир служи голямо паднало буково дърво. Пътеката минава под него и навлиза отново в гората. Посредством леко изкачване се достига до горист ръб с маркировка от жълти метални стълбове. Продължава се по ръба право нагоре, като след втория стълб отново се завива наляво и се върви напречно, без да се губи височина на склона, достига се до второ дере.След като се пресече се изкачва полянката успоредна на дерето. След около 200 м пътеката се разклонява. П1 продължава наляво отново напречно на склона без да се губи височина. Преминава се горист обширен ръб и се достига до сипей намиращ се от другата страна на ръба. Продължава се отново напречно на склона и след 600 м се достига до пещерата „Водните дупки“. Като ориентир може да послужи шумът от рекичката , излизаща от входа на пещерата, както и червената маркировка започваща от второто дере. Цялото разстояние се изминава за около час и половина/два часа. Пътеката служи за достигане на всички турове разположени вдясно от тур „Благо“, но без него(Водните дупки, „Ролинг Стоунс“, „Път за никъде“, „Варна“, „Олимп“, „Джо Таскър“, „Троян“). П1 стига до пещерата, откъдето продължават други пътеки.

П2 – Това е пътеката за достигане на тур „Водните дупки“. Началото й е първото разклонение на  П1,  започващо от второто дере,  след изкачването на малката полянка, като се продължава нагоре, почти до достигане на края на полянката и по горист улей вляво(посока изток) след около 30-40 минути се достига ръба на тур „Водните дупки“.

ПЗ – Пътеката по която се достига до туровете;,Ролинг стоунс“, „Път за никъде“, „Варна“,“Олимп“, „Джо Таскър“, „Троян“. Започва от пещерата и върви в южна посока покрай основата на скалата, като се достига дълбоко дере, запушено в горния си край от малък водопад -15 метра. Пресича се дерето на около 200 метра от водопада по отсрещната страна(посока изток) по стръмен склон до достигането на скалния пояс. Вдясно в характерен винкел e началото на тура „Път за никъде“. ПЗ продължава покрай скалите в източна посока. След преминаването на ръба се достига до полегнала камина -начало на тур „Варна“. ПЗ продължава и след 10 минути(отново в източна посока ) достига до обширен лавиноопасен улей. От дясната му страна започва тур „Олимп“, като върви леко надясно. ПЗ продължава отново на изток, пресича се улея внимателно и покрай скалите се достига до тур „Джо Таскър“, след 20-30 минути по лавиноопасен склон в източна посока се достига тур „Троян“. Тъй като пътеката върви в подножието на скалите и пресича много улеи и лавиноопасни места е за предпочитане при повече навалял сняг придвижването да става успоредно на описаната пътека, но в ниското на около 200 метра по отдолу в гористата част.

П4 – Тази пътека започва от хижа „Плевен“, като слиза по лятната или зимната пътека до местността „Мазането“/20-30 минути/, след което се преминава влиза и минава покрай къщата на водохващането от източния, левия бряг на реката. На 100 метра от къщата се пресича малка рекичка, идваща от ляво. Преминава се и в южна посока започва стръмно изкачване по гористия, объл ръб до достигане на началните метри на тур „Благо“ (два часа и половина). П5 и П6 Започват от местността „Мазането“, като след преминаването на къщичката и малката рекичка веднага се тръгва наляво (североизток) по поречието й.т.е. те напускат П4 при водохващането на малката (идваща от централния улей на северозападната страна) и главната река, идваща от склоновете, заключени между „Благо“, „Водните дупки“ и „Кривините“ на връх Млечен чал.

П5 и П6 – продължават по тази рекичка , като минават от лявата и дясната й страна, избирайки удобен път. След час и половина, два се достига до характерен праг с височина 10-12 метра. Заобикаля се от ляво и се набира диагонално нагоре височина към стената. Пътеките се изкачват на 100-150 метра нагоре от коритото на реката. Достига се до характерно дере, вливащо водите си в рекичката, по която вървяха П5 и П6. Тук пътеките се разклоняват. П5 продължава по това дере, до достигането на туровете „ПСС“, „Антонио Стойчев I“ и „Централен ръб“, и тур „Антонио Стойчев II“ разположен в дясната част на североизточната стена (в ляво от тур „Централен ръб“). П6 продължава по поречието на рекичката до достигането на дъното, от където започва чрез водопад централния улей на северозападната стена. П6 е най-удобният подход до туровете „Малчика“,“Победа“ и „Хаджи Димитър“.

П7 – Това е пътят, който съединява , хижа Видима с хижа Плевен. Като след „Мазането“ пътят преминава в пътека, еднаква с П4 до достигането на хижа Плевен.

Излизане и път за връщане:

 Всички турове по Северния Джендем завършват в края на стената. Следват снежни полета , по които се излизащ връх Ботев (за туровете : „Антонио Стойчев I“, „Централен ръб“, „ПСС“, „Антонио Стойчев“, „Малчика“, „Победа,“Хаджи Димитър“, „Благо“, „Троян“, „Джо Таскър“ и „Олимп“). След излизане от туровете придвижването става право нагоре в Югоизточна посока, до достигане на характерен ясноизразен път с трошено каменна настилка (един час и тридесет минути).След това се следва пътя в 1ожна, Югозападна посока до достигането на стан циите с двете кули (тридесет минути). Най-безопасен е горепосочения път, като не трябва да се продължава подсичайки се северозападните улеи, които са лавинноопасни, с цел по.бързото достигане на заслон „Ботев“. На върха може да се пренощува или да се продължи по колната маркировка в западна посока със спускане( тридесет минути) до заслон „Ботев“. Продължава се в западна посока по широкото било, следвайки колната маркировка , като започва плавно изкачване към връх „Млечен чал“. От заслона веднага след втората къщичка (служи за съединителна муфа на електрическото напрежение, идващо от ВЕЦ „Видима за връх Ботев -четиридесет минути) може да се напусне билото в северна посока по снежен ръб , който е със стълбова маркировка. По този ръб преминава и резервното електрическо напрежение на връх Ботев – пътят се нарича „Кабела“. Другият вариант е да се продължи без да се напуска главното било отново в западна посока към връх Млечен чал (четиридесет минути). От връх Млечен чал започва спускане право на север по ръб с парапет до достигане на гористия пояс (тридесет минути). Продължава се по тази пътека с колна маркировка , която се спуска до хижа Плевен (тридесет минути). Ако се предпочете спускане по „Кабела“, след като се отклони от главното било, маркировката ни спуска до връх Купата, представляващ 60-70 метров скален купол, намиращ се в началото на гористия пояс на самия ръб. След като се подмине, се продължава по гористия ръб до достигане на П1 (тридесет минути). Оттам по П1 в западна посока се достига хижа Плевен. Този път не е за препоръчване, ако по П1 няма партина или следи, поради възможност от изгубване и трудно намиране на пресечката с П1. Ако не се открие пресечката, може да се продължи по маркировката, която ни сваля до местността „Мазането“, а оттам да се качим на хижа Плевен или да се продължи към хижа Видима. За предпочитане е пътят през връх Млечен чал. След излизането от туровете „Водните дупки“ и „Ролинг Стоунс“ се продължава по ръба до достигане на главното било и оттам по гореописаните пътища се достига до хижа Плевен. След излизане от туровете „Път за никъде“ и „Варна“ се продължава по широк разлят склон (посока кзг) до достигане на заслон „Ботев и оттам по изброените пътища се стига до хижа Плевен.

osnosni_pyteki

Източник на информацията:

 Курсова работа на Мартин Маровски/от която са и всички рисувани схеми/ сканирана, редактирана и допълнена от Владимир Владов.

Априлци.net