Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина

Връх Русалка (Марагидик)

Оценете статията
(0 оценки)
Връх Русалка (Марагидик) пленява със своята красота и форма Връх Русалка (Марагидик) пленява със своята красота и форма

Връх Русалка или както е по известен Марагидик притежава неизмерима притегателна сила с изящно изваян връх. Гледан от град Априлци той пленява очите с островръхата си чука, а притвориш ли ги крилата на въображението неусетно те пренасят в света на легендите и преданията, където на връх Русалка е отредено най-лично мято. Върхът е висок 1889м.

Та нали фантазията на унгарския пътешественик и историк Феликс Каниц, окрилена от обаятелното вълшебство на околния планински свят, насели´ приоблачните висини на върха с ефирните самодиви. Според него древните елини смятали, че тук някъде е било и убежището, където Орфей оплаквал загубата на Евридика.

Внушителният профил на върха откъм северната му страна и господстващото му разположение при извивката на главното било са привличали погледите на пътешествениците по нашите земи. Пак Каниц предполага, че далечните хоризонти, които се откриват от върха, са накарали цар Филип III да напусне града на Родопа (Пловдив), за да се изкачи със своя син Персей през устието ла Бяла река върху „най-високия връх" на Хемус. До Освобождението се смятало, че най-висок връх е Марагидик. След Освобождението се измерило, че съседният връх: Юмрукчал (днес връх Ботев) е по-висок (2385 м.)

Името Русалка е дадено на върха през 1942 г.

Различни легенди и предания вплитат нишките си в старото име на самотния връх. С оглед на времето и действието, което ни разкриват, те се отнасят към годините на турското робство. Едни от тях ни припомнят моменти от историческата съдба на народа ни, а други изтъкват гордата непреклонност на изстрадалата българка, предпочела смъртта пред чуждата вяра.

Една легенда свързва името на върха със саможертвата нa селска хубавица, хвърлила се в бездната под върха, за да се избави от поруганието на друговерците. В друга легенда оживява образът на гиздава мома — Мара, по която лудеели момците от околните махали.

Най-правдоподобно от преданията свързва името на върха -с княгиня Мара, сестра на цар Иван Шишман, която била обречена за жена на султан
Мурат. На път за Одрин тя пожелала да мине през планината закрилница, за да огледа от висините за сетен път свидната й родна земя. Изкачила се на извисения над изворите връх и отправила поглед на юг Над Южна България вече тегнела сянката на черната робска неволя. Мъка сковала сърцето на княгинята, а сълзите бликнали неудържимо от тъжните й очи. Те потекли в тънки струйки към бистрите вадички и се слели с водите на планинския поток под върха, който с тъжен ромон ги .понесъл надолу към равнината. Оттогава проходът (а сетне и върхът), през който минала Мара „бяла българка" на път за Одрин, бил нарече Марин проход (Марагидик),- а реката, която помила нейните сълзи — Тъжа.

Героиня на друго предание за произхода на старото име на върха е сестрата на дивния Кралк Марко — Мара. При нашествието на турците тя помагала на брат си при отбраната на прохода и загинала в скалистите пазви на върха.

Връх Русалка привлича туристите със забележителната панорама, която се открива от него. Малко на югозапад зад връх Калпака и Треснат камък извисява мощно едрата си снага връх Грамадата. Зад него (вдясно) двата зъбера на Ушите разкъсват гладкия контур на билната линия. Колко близо изглеждат оттук Малкият юмрук и връх Ботев. Телевизионната кула на радиорелейната станция на върха стърчи (като огромна ракета^ пробола със заострения си връх небосвода.

На запад (вдясно) от връх Ботев са се подредили върховете от главното старопланинско било — Безименния връх, Млечния чал, Жълтец, Кръстюците и Купена. Накрая зад Купена е прострял тъмния си масив връх Левски, а далече на запад прозират очертанията на Троянската Козя стена и трапецовидния Вежен. При ясно време се виждат и хижите Амбарица и Дерменка.

На изток погледът потъва в долината на Тъжа, притисната от зелената ограда на гората. Над Смесите е Гърмящата гора, над Пашовица е праснал огромното си гърбище връх Росоватец, а вдясно от него затваря хоризонта та югоизток крайният западен връх на масива Триглав, който е вторият по височина старопланински връх. Зад Росоватец издига остравърхата си чука връх Вълча глава, а вляво от него на заден план надничат Голям и Малък Бухал.

Най-многообразна е гледката от връх Русалка на север и северозапад към силно нарязаната и нахълмена Новоселска котловина, запълнена от овощни градини, малки горички и ливади. Сред, тях пъстреят къщите на кварталите на град Априлци Острец — право на север, Видима — на северозапад, и Ново село — на заден план между двата квартала. Още по на север в подножието на Черни връх е кв. Зла река.

Възвишенията на Предбалкана са запълнили: надлъж и нашир хоризонта зад Острец и Ново село. Във фокуса на, панорамата е купенообразнйят връх Острец (Острешка могила). В южното подножие на върха са се нанизали като броеница къщите на квартал Острец. По на север се пpoстират успоредно на старопланиската верига: възвишенията .на Черни връх и на Леви връх, а зад тях изпъкват очертанията на Крушевската. височина край Севлиево.

Априлци.net