Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина

Връх Ботев

Оценете статията
(0 оценки)
Връх Ботев по-силни ветрове е първи в България Връх Ботев по-силни ветрове е първи в България

Априлци се намира в подножието на връх Ботев,  който е  е най-високия  връх в Стара планина 2376 метра.
Връх Ботев е изграден е от навлечени на север средногорски гранити и гнайси върху по-неустойчиви кредни и старотерциернии седиментни скали. По периферията на гранитния навлак са се оформили отвесни стени. От тези откоси се стичат много водопади, като най-известния е Райското пръскало. Той е най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, с височина 124,5 м. На източния склон на масива на Ботев има два малки циркуса и снежници – следи от кватернерно заледяване.


Връх Ботев е обект за алпинизъм. По суровия си климат отстъпва само на връх Мусала, а по-силните си ветрове е на първо място в България. Почвите са планинско-ливадни, а върху тях виреят основно иглолистни гори и пасища. От животните се срещат благороден елен, мечка, кеклик, усойница. Ботев връх е включен в резервата „Джендема“, в който се срещат множество ендемични видове. Има метеорологична наблюдателница и телевизионна кула, както и няколко хижи и заслони.

До 1950 година се е наричал Юмрукчал -от турски език юмрук и чал -свити пръсти на ръката и връх, образното сравнение е наложено от формата на върха - широко и заоблено било, което наподобява юмрук  и стръмни и отвесни северни и южни склонове,  пълни със сняг улеи очертават по-релефно „пръстите” му.
От 1942 до 1946 се е казвал Фердинандов връх.
През 1942 година той се преименува на Фердинандов връх с "Държавен вестник", брой 139 -  през 1888 г. и през 1889 г. цар Фердинанд, заедно с майка си, прекарал по няколко дни в Калофер, докато траела беритбата и варенето на розите. Царят се изкачил на Юмрукчал, където по повод на събитието бил поставен каменен стълб, а върхът наречен Фердинандов.
В началото на Втората световна война на върха е построена метеорологична станция с поставен високо върху каменния й зид метален барелеф на цар Фердинанд. След началото на Втората световна война резултатите от метеорологичните наблюдения редовно биват използвани от немските военновъздушни сили. Ето защо по директива на антихитлеристката коалиция части от партизанския отряд "Васил Левски" нападат станцията. В атаката пада свидна жертва - младият партизанин Неделчо Тонев (Жан) от Калофер.
Това наименование на най-известния връх в Стара планина обаче не получава гражданственост , като в масова употреба си остава Юмрукчал и през 1946 година отново си връща старото име.
От 1950г върхът носи наименованието Ботев
С вестник "Известния", бр. 61 от 1950 г., предложено от калоферската община име е било официално утвърдено да носи името на родения в Калофер гениален български поет и революционер Христо Ботев.
Връх Ботев със своята височина от  2 376 м  се нарежда на трето място сред двата най-високи върха Мусала и Вихрен, но по относителната си височина, макар и по-нисък, не им отстъпва.
Ботев  не е скалист като върховете на Рила и Пирин. Неговата билна част представлява огромна, равна, леко наклонена поляна с площ около 10 дка
Тревисти са само североизточното и западното рамо, а на юг и север се откриват бездънните пропасти на Северния и Южния джендем. От върха при ясно време се виждат могъщите очертания на Рила, назъбеният профил на Пирин и тъмнеещият силует на Родопите. Мярка се и очертанието на Витоша, на юг - Средна гора. На север и юг се разстилат Дунавската равнина и Тракийската низина.  Някога Иван Вазов предавайки впечатленията си от поляната на върха, е написал: „Уединена, далеко отишла в областта на облаците, по-висока от всичко, което я заобикаля, тя прилича на необитаем остров, висящ в един океан от въздух"
Така навярно е била по Вазово време, но днес върхът съвсем не е самотно и необитаемо място. Още през 1940 г. тук е построена третата в България високопланинска метеорологична наблюдателница, а от  10 юли 1961 г. влиза в действие издигнатата в съседство до нея радиорелейна и телевизионна станция - кула, която впоследствие е разширявана неколкократно. Днес тя покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България. Освен постоянно преминаващите оттук туристи, той има и свое постоянно население.
vrah-botev_stara-planinaТова са работещите десетина души в двете сгради на комплекса, а ежедневието им никак не е лесно, особено когато природата показва своите капризи. През зимата върхът се вледенява до -28 градуса, а през лятото рядко стига до +20. Вятърът може да достигне скорост от немислимите 250 км/ч, а времето да сменя своето лице на всеки пет минути.
На самия връх Ботев, на сградата на метеорологичната наблюдателница са поставени
десетки паметни плочи от различни организации и в чест на бележити годишнини
Паметник в чест на създаването на българската държава има и на самия връх, а в памет на загинали алпинисти може да се види обелиск малко преди достигане на върха.
.

Априлци.net