Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина

Занаяти в миналото

Съществена част от уредбата на балканджийския дом са възглавниците, които освен за спане се използват и като украса. Основният материал, от който се тъкат, е вълна, по-късно и памук. Голямото разнообразие на модели се дължи на различната техника на изработване и на богата орнаментика. Мотивите за украса са взети от природата - растителни и животински: клонки, цветя, пилета, или от домакинството: бардучета и ибрици. Друг вид украса са линиарни цветни прешарвания.

Месалите са тъкани от вълна и памук. Използват се за покриване и носене на хляб. Освен в домакинството те се използват и в обредната система. В месал се завива хлябът, когато се отива в църквата на сватба, на кръщавка, откъдето идва названието му - „църковен месал".

Памучните месали се наричат трапезници, защото се застилат на трапезата при сватби, кръщавки и други празници.

Украсата се състои от цветни ивици в червено, черно, зелено, жълто, оранж, синьо, които се редуват в хармонични съчетания, комбинирани с геометрични мотиви.


Съществено място сред декоративните тъкани заемат пешкирите (кърпите). Тяхната функция е много разнообразна. Използват се както в ежедневието, така и в обредната  система. При изработката и украсата на пешкирите всяка жена влага усета си за краcoma и изящество. Материалът, от който се тъкат е памук и по-рядко лен. Според техническото изпълнение, орнаментирането и функционалното им предназначение те се делят на даровни и всекидневни. Кърпите за всекидневна употреба се украсяват с цветни линиарни прешарвания. Обредните, които се използват в сватбените ритуали, са с богата декоративна орнаментика. Декорацията никога не е самоцелна, а майсторката я съобразява винаги с практическото предназначение на тъканта. Техниките, които се използват при тъкането на пешкири, са лита, бабчена и наводка.

В миналото на град Априлци, във всяка къща е имало тъкачен стан и това е занаят, който се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка. Освен за облеклото на семейството, сръчните ръце на домакинята се грижат и за тъкането на декоративните тъканите, които придават уют на балканджийския дом. Тъкачеството е било развито, защото животновъдството е било основен поминък.

Песните на хурките и чекръците са се отразили в живописните килими излезли изпод ръцете на работливите жени от Новоселската котловина.Тъканите са изцяло от овча вълна. Всяко звено от обработката се прави ръчно – стригане, пране, чепкане, предене в дългите зимни нощи, боядисване и тъкане. Най-често използваните материали за боядисване на тъканите са естествени багрила с растителен, животински или неорганичен произход. Доброто познание на багрилните свойства на местните растения – корени, стъбла, цветове, листа и кора, както и самата технология (времето, през което се берат, изсушаване и оцветяване), дават живот на тъканите.


Линиарните и килимените черги със своята симетрия и чувство за ритъм придават уют на балканджийския  дом. Специфичният колорит е дело на сръчните ръце на жените от Новоселската котловина, сега град Априлци. Той е постигнат чрез умело съчетаване на цветове и мотиви.

Основен материал за изработването на черги в Троян е вълната. Най-старите от тях са тъкани в естествения й цвят. Украсяват се чрез редуване на бяла, сива и черна прежда. Този вид черги носят названието „зунчени". Първите бои, които се използват, са на растителна основа и всяка домакиня ги приготвя сама.

Основните цветове на шарените черги са червено, черно/зелено и жълто. Характерни за региона са т.нар. черги „на облаци" - разновидност на линиарните.

Килимените чергите „на ножове" се тъкат в късана техника, а названието им идва от основния мотив - вписани един в друг разноцветни ромбове. Декоративният им ефект и въздействие се получават от съчетаването на цветовете и техниката на изработка.

Копаничарството наред с горянството е един от най-старите занаяти свързани с обработката на дървото. Копаничарите работели предимно за да задоволят собствените си нужди от груби, но здрави и функционални съдове. Този занаят не изисквал специална подготовка или продължително обучение и сложен инструментариум. Той е свързан непосредствено с благоприятните, предимно планински условия, където местните гори изобилстват от разновиден дървен материал. Най-често използваните дървесни видове предпочитани от копаничарите са орехът, ясенът, яворът, крушата, ябълката и сливата. Копаничарите-делачи използвали само няколко твърде примитивни ръчни инструменти: обикновен прав нож или кустура (сгъваем нож с пета), изнемало, пергел, евентуално длето и тесла. С тяхна помощ правели множество предмети за лична и домашна употреба: лъжици, геги, кутели (големи чаши с дръжка за вода и мляко), солнички, копанки и др. Някои от тях украсявали с релефна резба, понякога и със скулптирани триизмерни фигури на животни и птици.

Преди Освобождението практикуването на златарския занаят  се свързва със с. Ново село, днес квартал на град Априлци, където той е изключително добре развит. Предмет на изработване са били накити - пафти, пръстени, гривни, обици., като често се среща и практиката да се обковават пендари. Бижутерите са виждали в златото, среброто, медта и ценните камъни израз на хармонията в Природата.

Повечето от традиционните златарски форми и образци, разпространени в българските земи, се срещат, и тук. Сред тях са витите гривни „букалии" или „кубелии", съставени от две и три части, .които са отворени, гривните „ентешии" състоящи се от множество верижки, съединени при закопчаването, различни видове обици, пръстени и др. Голямо е разнообразието по форма и украса на пафтите, които са неразделна част от женското облекло. Разпространени са както кръглите пафти, така и продълговатите, които често се украсяват допълнително с разноцветни камъни, както и с плочки от седеф или калай.Техниките на украса при златарските произведения са отливане, коване и изчукване, гранулация. Често се срещат и накити, изработени в сложната техника филигран, която е белег за майсторството на златаря и носи висока художествена стойност.

Голям дял от производството на майсторите златари се пада на църковната утвар. Изработвани били кръстове, потири,дискоси,дарохранителници,обкови на евангелия и др. Те били подарявани на църквите от богати граждани или отделни еснафски организации по случай някое събитие в живота на самия дарител.Основен елемент в украсата,използван от майсторите от Новоселската котловина е растителният мотив.

Бакърджийството е бил добре представен металообработващ занаят в Новоселската котловина, сега град Априлци. Занаятът следва някои външни тенденции и влияния, наложени в хода на неговото историческо развитие. Зависимостта на българските занаяти в началните векове на османското робство от арабско-турските руфети безспорно дава отражение върху бакърджийското (медникарското) производство. Бакърджиите заемат също утвърдените и разпространени по целия Балкански полуостров форми на медните съдове. Различен е обаче подходът им към украсата и функционалното изграждане на предметите. Тази съществена отлика предопределя появата и развитието на отделно направление в бакърджийството (медникарството), познато като школа на прибалканските медникари. Те създават само полезни, функционални съдове, в които личи усет към традиционните форми с опростен силует, форми с функционална украса, в която няма стремеж към подражателство на източните украсни мотиви. Предпочитаната техника на украса от тукашните майстори е т.нар. шарене. То се постиа чрез продължително нагряване и изчукване на медта с различни железни или дървени чукове. В резултат на този труден и продължителен процес съдовете придобиват оригинална красиво профилирана форма. Макар и по-рядко, среща се и украсата, постигната чрез изписване, при която украсните елементи се получават при гравиране с шило или киселина Медникарите изработват съдове, предназначени за домашна употребг (синии, сахани, тасове, тави, тенджери, капаклии, чашки, джезвета, гюмове, ибрици и др.) и съдове с религиозно предназначение (купи за нафора, менчета за светена вода, свещници и др.).

Безспорно е влиянието върху работата на майсторите от Новоселската котловина от развитието на този занаят в Търново - градът, който още през Възраждането се оформя като голям медникарски център.

Ковачеството като занаят в Новоселската котловина, сега град Априлци  е бил разпространен заради  характера на произвежданите изделия – здрави и практични.  Ковачът е правил и ремонтирал всички сечива от желязо, необходими за стопанството и другите занаяти, за градеж на къщи, разнообразните предмети, използвани в домашния бит – прибори за огнището, свещници, катинари, налбантство (подковаване) и т.н. Дълголетните традиции на този занаят съхраняват старите практики и способи за украсяване. Мотивите са стилизирани растителни и животински елементи, вдъхновени от хармонията между човека и заобикалящия го свят.

Коларо-железарството е един от старите занаяти в град Априлци. Арабаджиите (коларите) правят коли и каруци, нужни за всяка балканджийска къща. А железарите приготвят осите за колите. Обикновено те работят заедно — едните приготвят дървените части, а другите — металните.

Коларо-железарският занаят възниква през двадесетте години на миналия век след обединяването на двата отделни занаята – коларския и ковашкия. Колата е най-старото превозно средство за превоз на товари и хора, а в миналото и по време на война. До 80-те години на 19 век колата се прави изцяло от дърво — дъб, бряст или орех за главините и спиците, бряст и осен за наплатите и осите, бук за сандъците. След това проникват железните оси и железните обръчи, наричани най-често шини. Такива коли, пригодени да се теглят от коне, се наричат каруци (талиги). Голямо било вниманието към каруците — при направата им се изисквало да бъдат не само здрави, но и красиви. Защото, освен че служели във всекидневната земеделска работа, те били и мерило за имотността и усета за красота на стопанина. С каруците семействата ходели по сватби, сборове и празненства, с тях се пренасял моминският чеиз, с тях при нужда стопаните предприемали и по-далечни пътувания.


<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>
Страница 1 от 2
Априлци.net