Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина
Вторник, 12 Юли 2011 09:10

Розобер под Марагидик

От  Administrator
Оценете статията
(0 оценки)
Розобер в град Априлци Розобер в град Априлци


Изглежда още от времето, когато ходили в Румъния, хората от село Острец /днес квартал на град Априлци / се запалили по гюла и го пренесли отсам Балкана. Най - напред като градинско цвете, а след това като маслодайна култура. Със сигурност може да се каже , че още в началото на 20 век в Острец имало розови насаждения. За 3 семейства гюлджилъкът от начин за препитание се превърнал в истинска страст. Първи пренесли маслодайната роза Варчо Барбулов, Лальо Барбулов и Съби Колчовски.


Преди Балканските войни 1912- 1913 г в Острец розовите насаждения били около 17 декара, разпръснати по припечните склонове на връх Острец, на Предела и на Гамейския кордел. След войните засадили гюл още 3 семейства на Пенко Коловски, на Петко Чернокожев и на Анастас Митов.
Брането на гюла започвало в края на май. Ставало се рано "щом пукне зората и зиме да се виде". И се беряло до падането на росата. В тази работа участвало цялото семейство, рядко наемали работници. Понякога си правили "замянка". Най-трудна се оказала работата за децата, защото храстите били високи и бодливи, а росата ги мокрела чак до пояса.
Самото варене на гюла ствала в специални казани, наречени гюлджийски. Те били неще по различно от ракиджийските. Дъното им е широко, а на горе се стесняват конусообразно и завършват с гърло, чийто отвор с диаметър 20-22 см.
Капакът, наричан лула е широк и тумбест. Сравняват го с чалма. От него излиза широка тръба, която минава през фунията с вода. В тръбата парата се охлажда и втечнява. Течноста се събира в големи тумбести шишета , където се оцвичавало от малко гюлево масълце. С приспособления, подобни на пипета, розовото масло се изваждало и наливало в малки шишета. Мускалчетата се отнасяли от розоварите в Тракия, а по време на Първата Световна война и на фронта в Македония. Розовата вода по рядко се продавала и се ползвала за домашни нужди. Какво се е  печелело... , но не ще да е било много. Старите хора разказват, че е било работа, колкото за гечим /преживяване/.
Разказват, че през 1948 година, когато са събрали ракиджийските казани за електрификацията на селото, гюлджийските не послмели да вземат, защото били под възбрана на закона за маслодайната роза. Днес единствено те, тук там някое празно шишенце или мускалче и две снимки на гюлпани, напомнят на наследниците на гюлджийте от Острец за един занаят на бащите и дедите им.

Последна редакция Петък, 13 Януари 2012 13:54
Априлци.net