Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина
Вторник, 06 Март 2012 13:45

Носия

От  Administrator
Оценете статията
(0 оценки)

Носията на балканджиите от Априлци в общи черти е еднаква за Балкана от Искърския пролом до Черно море. И все пак в различните краища на планината в продължение на 2 века тя се е променяла и обогатявала най-вече в детайлите. Стари хора, основавайки се на чутото от техните баби и деди, подробно описват каква е била носията през втората половина на XVIII в. и през XIX век както в с. Видима, така и в целия Новоселски край.

Мъжката носия е по-семпла от женската. Ризата се шие от конопено или памучно платно, а понякога и от двете: предната част около пазвата и ръкавите от памучно, а останалата част - от конопено платно. Тя не е имала яка, а огьрле. Ръкавите са еднакво широки от раменете до китките. По нея няма украшения.

Потурите (дънестите гащи) се правят от чер вълнен шаек (аби). Горната им част до коленете с широка и увиснала надолу и от тук идва името им "дънести гащи". Крачолите са тесни, разцепели от вътрешната страна и се закопчават с телени кончета. Ръбовете на потурите са обшити с черни гайтани. Долният край на крачолите и джобовете са обшити със 7-8 ката гайтани. Тия гащи се навървят с плетена прашка, наречена "въркозун" и с нея се пристягат около кръста. Ештанлиите потури през турско иго са били израз на високо обществено положение.

Елекът има формата на жилетка, само че е без отвор на гърдите и по ръбовете е обшит с гайтани. Абата се облича под елека. Тя прилича на него, само че е с ръкави и не се закопчава отпред. Салтамарката всъщност е аба, подплатена с кожи.
Джамаданът по форма е елек, само че е обшит с до 10 реда гайтани, а и копчетата му са от гантани във вид на топчета. Носи се само при ергени като белег за възмъжаване, т.е. станали са вече за женене.
Яморлукът във Видима се нарича кебе. Той е плътна горна дреха с ръкави направени най-често от козина. Ползува се предимно от овчари в дъжд и за спане по къра. Поясът, най-често червен, се запасва над потурите и елека. На главата се носи чер или кафяв калпак, с дъно или остър. Цървулите и белите навуща, грижливо препасани с козинови върви, са неразделна част от мъжкото облекло.

Лете мъжете се обличат с риза, потури и елек (ергените джамадан), като в лошо време приба-ш абата, а зиме - и салтамарката. Голям нож с кания, забучен в пояса на балканджията, е израз шл. самочувствие и достойнство. Затова той е неразделна част от мъжкото облекло. Понякога жххът се забожда в навущето на десния крак.

Женската носия е много по-разнообразна и по-богато украсена.Ризата прилича на мъжката, само че е по-дълга. Тя е майсторски избродирана с народни дюнщи около пазвата и по ръкавите.
Сукманът се шие от дебел вълнен плат, боядисан в синьо или черно. В горната си част е тесен, а надолу постепенно се разширява до 2 м. Той достига до глезените и е без ръкави. Отдолу и около пазвата е обшит с до 12 реда чер, син, червен или зелен гайтан. Има и юьдряв сукман, който в горната си част е прилепнал до тялото, а надолу е гъсто плисиран и е широк. Той не е обточен с гайтани.

Елекът е от вълнен или памучен плат, настлан с памук. Елекът с ръкави се нарича антерия. И елекът и антерията по краищата са обшити с един ред гайтани.
Минтанът е горна дреха без ръкави, подплатена с кожи и отпред не се закопчава. Обточен е с 4-5 реда гайтани. До пояса отстрани е обшит с жълто или червено сукно и с шев от копринени конци. Контошът е вълнена дреха, подобна на минтана, подплатена също с кожи, но с ръкави и без гайтани. През кръста се препасва тесен вълнен пояс с гравирани ширинчени чупрази (пафти). С чумбер се пребражда главата. Жените се пребраждат с два чумбера така, че да се вижда само лицето, а момите с един, който закрива тила на тавата. Престилката е вълнена, широка и най-често е черна или зелена, по-рядко шарена.

По-заможните балканджийки през епохата на Възраждането и през първите години след Освобождението започват да правят антериите и елеците си от скъпи копринени или памучни платове - "атлази" и "комаши". Женското облекло зиме е антерия и минтан, а лете само елек.

Празничното облекло на балканджийката се отличава от ежедневното само по своята по-фина изработка и по-нежната материя. На шията се окачват пендари или наниз жълтици. По-богатските жени ги носят ежедневно.

След 20-те години на XX в. в живота на балканджиите и от Видима навлиза западната мода в облеклото. Националната женска и мъжка носия се облича все по-рядко, предимно от възрастните. Момите и ергените се пременуват с нея предимно когато ходят на хоро.

Варчо Варчев

Последна редакция Вторник, 17 Април 2012 12:42
Априлци.net