Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина
Вторник, 10 Април 2012 11:23 От  Administrator
Оценете статията
(0 оценки)
Връх Марагидик, град Априлци Връх Марагидик, град Априлци

Легенда за Марагидик - друга

Когато Марко Кралевити за пръв път стъпил на най-високия връх на Хемус и отпралил взор на север, бил смаян от това, което видял. Просторни гори опасвали планината, а бистри реки разсичали каменната й гръд и бързали надолу към красива котловина.
Харесал Марко тоя чуден край, затова казал на сестра си Мара: "Ето тук ние с тебе ще създадем свое имение". Войните заедно с Крали Марко и сестра му запретнали ръкави, разчистили планинските поляни, като едни превърнали в ливади, а други в ниви и ги засял и с едра пшеница.
Родила се богата реколта. Ожънали пшеницата. Част от нея овършали и златното зърно насипали в голям амбар, а другата направили на кръстци и купни. Развъртял се Марко Кралевити с огромната си коса и понеже бил много як, след него се редели широки и дебели откоси.

Но не щеш ли, по това време от юг, откъм Тракия налетели като скакалци турски орди. Братът и сестрата не успяли нито сеното да съберат, нито житото да доовършеят. Възседнал Марко коня Шарколия и забягнал на запад да брани Троянския проход, а Мара се затичала на изток Русалийския проход да пази.
Турските пълчища връхлетели върху Русалийския проход. Храбро се биела Мара със своите юнаци, но като усетила, че силите им се стопяват, надула кования си рог и произовала на помощ своя брат. Крали Марко пристигнал незабавно и пресрещнал турците на един гол рът северно от планината. Три дни се бил той с тях. Въртял наляво-надясно остра сабя дамаскиня и тежък боздуган и понеже бил юнак над юнаците, утепал толкова много турци, че телата им покрили цялата поляна. Душманите били отблъснати на юг. Крали Марко бил страшно ожъднял. Като се навел над Пръскалото вода да пие, той го пресушил.
В това време от Прилеп града - града на Марко Краливити-пристигнала вест, че турците са го обсадили.
Крали Марко се обърнал към Мара :
-    Мила сестро, ти с мене ли сакаш да дойдеш или тук ке останеш?
-    Братко, тоя край много ми е харен и ке остана да го вардя - отвърнала тя.
Братът и сестрата се сбогували и Марко възседнал коня Шарколия. Но преди да полети към Македония, той обгърнал с поглед за сетен път котловината и своето имение, свалил рунтав калпак и тихо се богу помолил: "След някой и други ден турците пак ще налетят тъдява. Ако сестра ми загине в бой с тях, за да не попадне нищо в ръцете на душманите, то моля те, Господи, всичко, що моята земя тук е родила, в камък да се превърне".
На другия ден призори коварен враг издебнал Мара както спяла на върх планината и с остър нож в сърцето я пробол. Но тогова се случило чудо нечувано. Черни облаци закрили токущо изгрялото слънце, свила се земя и небе, заблестели светкавици, загърмяло, затрещяло. Рукнал пороен дъжд. Когато небето се очистило и пак грейнало ярко слънце, хората били смяани от туй, що видели. Амбарят с житото, купните и кръстците се били превърнали във високи каменисти върхове, огромната плевня станала канара, а откосите сено - грамади камъни. Народът кръстил планинските върхове Амбарица, Малък и Голям Купен и Кръстците, четвъртитата канара - Плевнята, а грамадните откоси нарекъл Марковите откоси. Рътът на който Крали Марко се сражавал с турците нарекъл Турски рът, а красивия скалист връх над Русалийския проход кръстил на името на неговата защитничка Мара - Марагидик.
И наистина тоя чуден връх, гледан ог котловината, прилича на полегнала девойка. От тогава до ден днешен Марагидик стои на верен страж над Новоселската котловина.


Последна редакция Събота, 21 Април 2012 10:48
Априлци.net