Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина
Събота, 10 Септември 2011 07:51

Хайдушкият тайнопис край Априлци

От  Administrator
Оценете статията
(0 оценки)
Хайдутите са използвали природата за знаци в района на Априлци Хайдутите са използвали природата за знаци в района на Априлци

Девет години преди избухването на Априлското въстание в района на Централен Балкан, край Априлци хайдутите събират на тайни места скъпоценности, за да могат да финансират набиращото скорост национално-освободително движение. Неизвестни с подвизите си, но със сигурност ангажирани с каузата и заложили живота си за нея са смели планински предводители като Балю, Стуен, Рамиз, Боро, Геру, Пею, Киряк. В малки и маневрени бойни групи целта им е била да нападат османци и да крадат всичките им ценности. Най-често ятаци на хайдутите са били овчарите, а местата, където са събирани провизии, е трябвало да бъдат оборудвани по списък и в него като задължително присъствие е била лютата ракия, поне 25 оки (около 30 литра).

Уникални исторически документи, които не разкриват героични мигове и не подхранват митове, а самия процес на организацията в борбите за свобода са преписвани дословно  на жител на Априлци, който цял живот опитва да разчете знаците, насоките, инструкциите и знаковото писмо, оставени от поколения свидетели.

Едно е сигурно: Балканът все още ревниво пази тонове хайдушко злато, които са потънали в забрава, защото посветените в борбата не са искали те да попаднат в алчни ръце. По думите на местните изследователи Руско-турската освободителна война е финансирана именно от авоарите на хайдушкото злато, защото армията се е нуждаела постоянно от ново оръжие, от провизии, храна и облекло.

Дълбаенето на дупки и заравянето на делви с богатства било несигурно занимание, защото прикриването им било трудно. Затова хайдутите избирали естествени природни знаци, които не биха се променили и след сто години, за да насочват с гатанки досетливите как да попаднат на правилното място. Скали с форма на човешко лице, на животни или на други разпознаваеми фигури били отправна точка за търсене. Оттам търсачът трябвало да направи 40-50 крачки в една или друга посока, където е трябвало да открие друг знак и така да попадне на вход на пещера, в която било скрито имането.

По написаните инструкции на стар и трудно разбираем български език обаче става ясно, че водопадите били най-сигурното място за криене на съкровищата. Пещерите, скрити зад тях, били достъпни не повече от 2-3 месеца в годината, а в останалото време лютата зима и високите води не позволявали достъп до вътрешността им. Поне 12 водопада в Централен Балкан били нишани за това къде е скрито имане. В самите камъни били издълбани знаци и букви. Днес много от тях са унищожени съзнателно от иманяри, които са вярвали, че са стигнали на правилното място.

източник: в.Монитор/09.09.2011г.

Последна редакция Вторник, 17 Април 2012 14:12
Още в категорията: « Легенда за Марагидик
Априлци.net