Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина

Легенди

Легенда за Марагидик - друга

Когато Марко Кралевити за пръв път стъпил на най-високия връх на Хемус и отпралил взор на север, бил смаян от това, което видял. Просторни гори опасвали планината, а бистри реки разсичали каменната й гръд и бързали надолу към красива котловина.
Харесал Марко тоя чуден край, затова казал на сестра си Мара: "Ето тук ние с тебе ще създадем свое имение". Войните заедно с Крали Марко и сестра му запретнали ръкави, разчистили планинските поляни, като едни превърнали в ливади, а други в ниви и ги засял и с едра пшеница.
Родила се богата реколта. Ожънали пшеницата. Част от нея овършали и златното зърно насипали в голям амбар, а другата направили на кръстци и купни. Развъртял се Марко Кралевити с огромната си коса и понеже бил много як, след него се редели широки и дебели откоси.

Събота, 10 Септември 2011 07:51

Хайдушкият тайнопис край Априлци

От Administrator

Девет години преди избухването на Априлското въстание в района на Централен Балкан, край Априлци хайдутите събират на тайни места скъпоценности, за да могат да финансират набиращото скорост национално-освободително движение. Неизвестни с подвизите си, но със сигурност ангажирани с каузата и заложили живота си за нея са смели планински предводители като Балю, Стуен, Рамиз, Боро, Геру, Пею, Киряк. В малки и маневрени бойни групи целта им е била да нападат османци и да крадат всичките им ценности. Най-често ятаци на хайдутите са били овчарите, а местата, където са събирани провизии, е трябвало да бъдат оборудвани по списък и в него като задължително присъствие е била лютата ракия, поне 25 оки (около 30 литра).

Населението тук вярва, че Крали Марко е живял в местността Поленци, а сестра му Мара — на върха. Братът и сестрата живеели в сговор и обич. С една брадва си секли дърва; в едно менче готвели. Когато си насечел дърва Крали Марко, хвърлял брадвата към върха на сестра си, като наготвел, хвърлял менчето, за да си сготви и тя.

Тази река текла през старопланинските усои кротка и безименна. Но някога, в много старо време, при изворите й, под върховете Юмрукчал и Марагидик, имало самодивско сборище. Хората бягали далеч от това място, защото се страхували да не разсърдят самодивите и те да им пакостят. А в едно от селата, пръснати по склоновете на Стара планина, живеели брат и сестра. Били бедни сираци и слугували на чужди хора. Братът се главил овчар и се заселил в една кошара в планината, където имало богати пасища. Сестрата отишла с него да му реди и готви, да му помага край овцете.

Априлци.net