Априлци се намира в слънчева котловина на Стара планина

Снимки от Априлци


Видимско пръскало
Снимки от...
Видимско ...

Паметник на Велчо Ночев в с. Велчево община Априлци

Оценете статията
(0 оценки)
Паметник на Велчо Ночев в с. Велчево община Априлци Паметник на Велчо Ночев в с. Велчево община Априлци

Най- добрата мономентална украса на село Велчово община Априлци, днес е паметника на Велчо Ночев - Страшилището на Османлийте, Закрилника на бедното население, защитника на Каменна лъка по време на въстанието, непогрешимият стрелец, обесен на 2 юли 1876г. на площада в град Севлиево. Паметникът, проектиран от склуптура Дочо Терзиев и изпълнен в бял камък от Петко Нецолов от Царевец, Врачанско е с внушителни размери - израз на народното усещане за героя. Мъжественият му силует великолепно се откроява на фона на Балкана - негов най-естесвен декор. Склуптурата на Велчо Ночев е открита на 11.05.1969г. Инициатори на създаването на паметника са ОНС Ловеч и ОНС Велчево.

Пламенният родолюбец Велчо Петров Ночев, наречен по-късно Велчо Комита, Вел­чо Войвода е роден около 1835 г. в махала "Камено бърдо"/по онова време Дебневски коли­би/ в семейство на овчар, преселник от с.Стефаново. Още от малък остава сирак. Живее само с майка си, под опеката на чичо си Симеон. От спомените 3а него се знае, че е бил нисък на ръст, набит, с румено лице и орлов поглед. Около 20 годишен създава се­мейство със снажната и кра­сива балканджийка на име Ге­на. Заедно създали и отгледа­ли четири хубави и здрави де­ца - трима сина и една дъщеря. Не им било писано да жи­веят дълго време заедно, 3а- гцото любящият съпруг и грижовен баща Велчо, не бил свикнал пред турчин глава да скланя.

Буен по природа, волен по душа, Велчо още от ранна въз­раст проявява силна омраза към поробителите. Години наред малкото овчарче живее със сиромашката неволя. През всичките години се фор­мира желязната му воля и желание за мъст, за свобода. С голяма мъка и сълзи на очи той гледал как турците ид­ват по махалите и колибите да грабят и плячкосват от мирното население. Невед­нъж било нападано и стадото на Велчо и отвличани най-хубавите овце. По-късно, кога­то момъкът възмъжал, започ­нал да посреща неканените гос­ти с оръжие в ръка. Оттук за­почва и неговата хайдушка ис­тория, която бремето превръ­ща в легендата за хайдут Вел­ко. Известни са много случаи, когато Велчо скрит зад дувари­те или в хралупи на стари дър­вета "стоварвал" по някой ка­мък върху главите на турските обирджии. По-късно се снабдил и с пушка. Любимото му шиша­не било изработено в Камено бърдо от местен майстор и би­ло дълго около 2 метра, с широ­ка цев. Точно око имал Велчо, точно стреляла и пушката му. В записките на известния учи­тел Никола Табаков от Ново се­ло пише: "Когато бях учител в село Врабево, баба Велчовица ми каза: "Велчо имаше кошара, заг­радена с камъни и покрита с плочи. Дочул от някъде, че ще дойдат крадци. Повикал двама съседи да пълнят пушката му, а той да стреля. Трима турци се появили под кошарата. Пред­вождал ги висок турчин. Приб­лижил. Трясва шишането. Пър­вият турчин пада убит, а дру­гите побягнали. Гръмнал във втория, че в третия... та и тримата... Хвърлил ги в един трап, заровил ги и ги замаски­рал.. През бунта щом се чуеше пукотевицата на шишането му, нашенци казваха - Велчо е жив".

С тези и много други подви­зи, той станал страшилище за поробителите и закрилник за бедното население от крайни­те махали на Дебневския боаз. За мъжеството му се говорело много:

"С Велча шега не бива" - казвали.

Самият той, когато го питали колко турци е у бил,от­говарял:

"Не съм ги броил, но знам, че когато съм гърмял нап­разно не е било."

Когато дошъл денят на разп­латата и въстанието било обя­вено, Велчо Ночев бил определен за стотник. И ето го на предна линия на позициите при Каме­на Лъка да се сражава. Велчо и тогава бил отличен стрелец, за­това е оставен да охранява най- опасните и отговорни места.

Дните на защитниците при Камена Лъка били преброени... Батошево паднало. Кръвеник - също. Дошъл краят и на Ново­селската република... Боят стихнал. Горяла Котловината!

Горяло и Камено Бърдо! За да спа­сят живота си, хората поели по тайните пътеки към Балкана. Велчо Ночев обаче не избягал да­леч . Укривал се в горите около родната си махала. Има и друго предание, че се бил замаскирал в порутените стъпала на баби­ната си къща. Турците непре­къснато претърсвали окол­ността, поставяли засади, из­мъчвали жена му, 3а да го преда­де, но все без успех. Днес със си­гурност не се знае как е заловен Велчо, но най-разпространява- ната версия е, че Мустафа Герджикоолу - управител на райо­на си послужил с измама. Той из­ползвал кръстника на Велчо - Цонко Войводски, като му обещал, че ще помилва комитата ако се предаде. Велчо повярвал и се предал. Мустафа Герджикоолу не удържал на думата си и за­повядал да завържат здраво комитата и да го изпратят на съдебните власти в Търно­во.

С телеграма № 551 от 1 юли 1876 г. мютесарифът на Тър­ново нарежда на каймакамина в Севлиево, Велчо Ночев - катил/убиец/, както те го наричали от с. Дебнево да бъ­де незабавно обесен.

Било 2 юли 1876 г. - петък, пазарен ден. На мегдана в Сев­лиево увиснал на бесилото в разцвета на своята младост, пламенният патриот и родо­любец - ВЕЛЧО ПЕТРОВ НО­ЧЕВ.

Априлци.net